Култура / Брой 1 (2964), Януари 2020

„Изядената ябълка“, Митко Новков, издателство „Жанет 45“, 2019 г.

„Изядената ябълка“ е откровена книга, оголваща, самооголваща. Авторът застава пред читателите си някак гол, гол като пред донаборна комисия (както обичаше да казва Йордан Радичков). Тя е книга, в която Митко Новков се експонира максимално, поемайки риска да се представи изцяло, ако щете, да се изложи във всички значения на тази дума.

От жанрова гледна точка Новков е опитал почти всичко. Опитвайки почти всичко, той демонстрира хазартен уклон към експериментиране. С променлив успех. Особено променлив в поезията (защото има и поезия). Но Новков не държи да е поет, твърди, че не е поет, и настоява, че не иска да бъде поет. Това трябва да ни вкара в режим на подозрителност, да ни държи нащрек с оглед на цялата книга: както към нейната форма, така и към съдържанието. И в двете да търсим втория, че и третия план.

И още нещо. Самоописанието на космическата лястовица, която и на мухи налита, и в светлинни лъчи се къпе, гласи така: „В ниското… се цапам, във високото се чистя. Ама няма как да стигна до чистенето, ако преди това не се изцапам… Чистите не всякога са чисти, но мръсните са си всякога мръсни“. След което Новков директно определя „Изядената ябълка“ като „истинска космическа лястовица“.

С риск отново да бъда обвинен, че съм това, което съм, а аз съм професионален философ, ще се насоча към второто, тоест към съдържанието ѝ. Разказът е съзнателно стилизиран като несръчна мистификация и има премислено семпла структура. Представени са 101 „управителски истории“ – 101 ситуации на управителя, задължително погледнати от три гледни точки: апологетична, критична и компромисна, а около тях са навързани коментари, анализи, отзиви, прозаични и поетични надграждания, подмятания и иху-подвиквания (вж. с. 7-8).

На първи план „Изядената ябълка“ внушава истински безутешна картина на социума. Казано в резюме, той се състои от Управител и подлежаща на формиране от него маса: подчинени, някои от които приближени, тръпнещи от ужас, че могат да бъдат отдалечени. Действително, мимолетно пробягват маргинални същества от трети вид: например чужденци или аристократи, както и интелектуалци. Те обаче биват бързо прогонвани или натиквани в предвидените за тях килери и мазета, или обаче взимани под крилото на управителя, след което вече не се наричат така, а именно „интелектуалци“ (с. 317). Изглежда това не се отнася за шута.

Своите основания подобна картина на социума има в социокултурната специфика на нашия регион. В така наречения Byzantine commonwealth няма кръвна аристокрация. Заемането на социални позиции не се предопределя от произхода, а зависи най-вече от способностите на лицето, полаганите от него усилия, както и от неговата приятелска и професионална среда. Първостепенна е не общностната принадлежност, а уникалността на човека, чрез която гради своя социален статус и публичен авторитет. Принципи, по-„демократични“, отколкото в средновековния Запад.

В режими на перверзност обаче този модел на мислене за човека довежда до сриване на същинската идея за йерархия. Следим ли тълкуването ѝ при Дионисий Псевдо-Ареопагит, всяко от нивата се пронизва от единия Божествен лъч, носител едновременно на битие, познание, етос, смисъл. Отделният член на йерархията е способен да се „качи“ на по-високо ниво само ако е по-плътно изпълнен с всичко това в сравнение с другите от неговото ниво. Или пък да отпадне поради дефицитност.

Обратно, в споменатите перверзни ситуации антропосферата се свежда до „тъмна маса, безличности, тълпа, на която единствено управителят придава смисъл“ (с. 288). И в нея се налагат йерархични конструкции, които обаче са карикатура на действителната йерархия. Утвърждава се, подчертава Новков, ето каква йерархична конструкция: „едни са по-важни от други по презумпция, не по постижения“ (с. 233). На по-високите нива се застава не по способност или талант, а по назначение. От това пихтията-тълпа не добива подреждаща форма, а става само по-противна. Тълпата винаги е най-верният приближен на „управителя“ (с. 267). Сред нея няма как да има по-голямо чудовище от човека (с. 246). Тълпата няма нужда от авторитети, а от водачи. „Управителят“ е необходимост и неизбежност (с. 267). Той е „еманация на човека“, всички хора намират своето най-висше въплъщение в лицето на управителя (с. 299).

Ето защо „управителството е вечно, казва се, както е вечно времето и човешкият род никога няма да се освободи от него. Управителят ще съществува, докато съществува човечество, пък може би и след него… Най-малкото в потенция, ако не в действителност“ (с. 62). Казва се обаче и друго: „Колкото повече един режим е потиснически, тоталитарен, колкото повече смачква хората към уеднаквяване… толкова повече спомага за ентропията… Всеки тираничен режим е смърт, е не-живот“ (с. 183-4). Но ние днес знаем, че дори на атомарно ниво има сили, успешно съпротивляващи се срещу необратимостта на ентропията. В сферата на човешкото тяхното друго е безразличието: „Управители има, защото има безразличие: властта на управителите се крепи върху безразличните“ (с. 202). Тогава вече не те, поотделно или заедно, а самият техен живот е най-близкият приближен на „управителя“ (с. 349). В своя втори план „Изядената ябълка“ е отрицание на диктатурата и правещото я възможна безличие.

В третия си план „Изядената ябълка“ е апофатична апология на свободата. Митко Новков заявява директно: „Там, където има свобода, там няма Управители“ (с. 185). Но – трябва да се добави – свободата не се дава. „Свободата е като хляба, писа провиденциално Радой Ралин през 1967 г., всеки ден се замесва, изпича, изяжда… не яжте подарен хляб.“

* * *

Управител’ят и телевизията

Управител’ят никога не гледаше телевизия, но задължаваше всички останали да гледат. По този начин той казваше:

– Управител’ите не гледат телевизия, защото тя гледа тях. Телевизията е памет – помага на хората никога да не забравят, че имат Управител.

Коментар на Мен Дзъ за Управител’ят и телевизията

Телевизията е медия, ще рече посредник. Следователно както тя е посредник, така и Управител’ят е посредник – той е свързващото звено между човеците; онази верига, която ги прави единно човечество. Без Управител човечеството ще се разпадне…

Мнение на Гунян за Управител’ят и телевизията

Думата „телевизия“ е чудовищна, „монстър“; хибрид между гръцки и латински. Следователно както тя е монстър, така и Управителят е монстър – той е уродливото измерение на човешкото; онова същество, което изкривява човека и го загрозява непоправимо. Без Управител човечеството щеше да бъде красиво; с него не е…

Теория на Су И за Управител’ят и телевизията

Телевизията е изобретение, човешко изобретение. Следователно както тя е изобретение, така и Управителят е изобретение – той е измислица на човеците, която, веднъж появила се, се е превърнала в нещо, без което човечеството не може; такава джаджа, която от празна занимавка се е преобразувала в необходим атрибут. Без Управител човечеството може спокойно да живее, но сякаш е забравило това…

Часът на Управител’я, сценарий за телевизионно предаване

Начална заставка: На екрана се вижда стенен часовник, чиято малка стрелка е на числото 12, а голямата – на числото 11. След секунда в кадър се появява жезълът на Управител’я, който премества голямата стрелка на 12. Тогава се чува гръмовен гонг, приличащ на Големия взрив: показва се на зрителя по този начин, че без Управител’я времето е спряло. Постепенно часовникът избледнява, за да се появи лицето на Управител’я в профил. Устата на Управител’я се отваря и се чува: „Часът на Управител’я. Гледаш, слушаш и мълчиш“.

Съдържание: Предаването е с продължителност един час, негов водещ е Управител’ят. В рамките на този час се води свободен разговор с двама гости/Приближени, които обясняват успехите и постиженията, постигнати от Управител’я. Непременно се изтъкват новите строежи, а разговорът се покрива с картина от тях. От своя страна гостът /Приближеният учтиво и смирено очаква въпросите на водещия/ Управител’я, но веднага щом ги получи, отговаря отривисто и пламенно (ако се налага, предварително му се дава да прочете инструкция как да се държи по време на предаването). Между интервала при смяната на гостите/Приближените тече заставка с дикторски текст: „Часът на Управител’я – всички наши часове“.

Откъс от „Изядената ябълка“