Георги Каприев

Проф. дфн Георги Каприев преподава Философия на Средновековието и Ренесанса, Византийска философия, Антична философия и История и типология на европейската философия в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Основните му научни интереси са в сферата на историята на средновековните (византийска и латинска) традиции, философията и изкуствата през ХХ в., философията и историята на културата. Автор е на книгите „История и метафизика. Очерци по историческото мислене на западноевропейското средновековие” (1991), „Механика срещу символика” (1993), „Августин” (1996), „Философският свят на Анселм от Аоста, архиепископ Кентърбърийски” (2005), „Максим Изповедник. Въведение в мисловната му система” (2010), „Византийска философия. Четири центъра на синтеза” (2011), „Византийски етюди” (2014), „Латински смутители в Константинопол: Анселм Хавелбергски и Уго Етериано“ (2020) и др. Преводач от латински, старогръцки, немски и руски. Години наред е театрален наблюдател на вестник „Култура“ и вестник „К“.

Варненският „Тютюн“

Спектакълът „Тютюн“ е драматургична версия, основана върху многострадалния роман. Нейният автор Юрий Дачев е отдавна специализиран в театралния „превод“ на големи прозаични текстове. Похвално усърдие, още повече когато става дума за произведения от български автори, съществено допринесли за обогатяването и елегантността на литературния българския език. Романът „Тютюн“ е точно такъв. Силата на Димитър Димов е тъкмо часовникарската му прецизност в детайла и нюанса – както в езика, така и във всичко останало. [...]

Кое е другото на Средновековието?

„Другото Средновековие“ на Цочо Бояджиев е способно да шокира неподготвения читател именно с пълнотата си, със своя обхват. Може да се твърди, че е погледнато във всичките ниши на културното пространство. От словесността и образоваността, през религиозната вяра и съответните светогледни норми, интелектуални модели и социални жестове се отива към природознанието със съпровождащите го астрономия, астрология... Това кулминира в типовете четене на света: символизма, натурализма, мистиката. [...]

Хотел между живота и смъртта

Пиесата на Ерик-Еманюел Шмит е публикувана през 1999 г., премиерата е пак тогава в парижкия театър „Марини“ и бързо се превръща в едно от най-поставяните произведения на този популярен автор. Драмата е забелязана почти веднага и от българските театрали, успях да наброя поне половин дузина постановки досега. Интересът никак не е случаен. Текстът на професионалния философ Шмит е не просто реплика, а генерално възражение срещу внушенията на Жан-Пол Сартр в неговата пиеса „При закрити врати“ от 1944 г. [...]

Една концептуална автобиография: Цочо Бояджиев

В самия край на 2020 г. се появи малък по обем том, озаглавен „Отгласи“. Той съдържа разговори на Атанас Стаматов с Цочо Бояджиев, чиято биография би следвало да очертават. Симптоматична книга за Цочо Бояджиев, разбира се, но не само. Бих я формулирал така: концептуално самоопределение. Имаме пред себе си концептуална автобиография на Цочо Бояджиев. Как изглежда интелектуалният проект на Цочо Бояджиев? Самата схема на книгата подсказва, че видимите му измерения са поне три. [...]