Георги Каприев

Проф. дфн Георги Каприев преподава Философия на Средновековието и Ренесанса, Византийска философия, Антична философия и История и типология на европейската философия в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Основните му научни интереси са в сферата на историята на средновековните (византийска и латинска) традиции, философията и изкуствата през ХХ в., философията и историята на културата. Автор е на книгите „История и метафизика. Очерци по историческото мислене на западноевропейското средновековие” (1991), „Механика срещу символика” (1993), „Августин” (1996), „Философският свят на Анселм от Аоста, архиепископ Кентърбърийски” (2005), „Максим Изповедник. Въведение в мисловната му система” (2010), „Византийска философия. Четири центъра на синтеза” (2011), „Византийски етюди” (2014), „Латински смутители в Константинопол: Анселм Хавелбергски и Уго Етериано“ (2020) и др. Преводач от латински, старогръцки, немски и руски. Години наред е театрален наблюдател на вестник „Култура“ и вестник „К“.

Една концептуална автобиография: Цочо Бояджиев

В самия край на 2020 г. се появи малък по обем том, озаглавен „Отгласи“. Той съдържа разговори на Атанас Стаматов с Цочо Бояджиев, чиято биография би следвало да очертават. Симптоматична книга за Цочо Бояджиев, разбира се, но не само. Бих я формулирал така: концептуално самоопределение. Имаме пред себе си концептуална автобиография на Цочо Бояджиев. Как изглежда интелектуалният проект на Цочо Бояджиев? Самата схема на книгата подсказва, че видимите му измерения са поне три. [...]

„Битие и време“ в превода на Цочо Бояджиев

Не само аз съм заявявал, че Мартин Хайдегер е езиково ясен и достъпен на немски в степен, съвършено несравнима с който и да е познат ми превод. Сега мога спокойно да се коригирам и да кажа – има такъв превод, а именно този. По-лесното функционално-грамотно разпознаване на текста е голямо достойнство и заедно с това е велика съблазън. Текстът е много по-нееднозначен, сравнен с досегашните преводи. Той дава отговори, които обаче отварят въпроси, и то много повече, отколкото са били преди получаването на отговора. [...]

Не яжте подарен хляб

„Изядената ябълка“ е откровена книга, оголваща, самооголваща. Авторът застава пред читателите си някак гол, гол като пред донаборна комисия (както обичаше да казва Йордан Радичков). Тя е книга, в която Митко Новков се експонира максимално, поемайки риска да се представи изцяло, ако щете, да се изложи във всички значения на тази дума. От жанрова гледна точка Новков е опитал почти всичко. Опитвайки почти всичко, той демонстрира хазартен уклон към експериментиране. С променлив успех. [...]

Радиотеатърът

Радиодрамата се определя като исторически първата форма на изкуство, произведена от радиото. Тя е по дефиниция свързана с фикционални съдържания. Документалистиката (feature), съчетаваща елементи от радиопиесата, документа и репортажа, се появява по-късно. Радиодрамата бива стилистично разграничавана от драматизациите на проза, както и от адаптациите на театрални текстове или постановки. „Радиотеатър“ е понятие, по-широко от „радиодрама“. [...]