Мартин Касабов е роден и живее в Пловдив. Пише рецензии за кино и литература в периодични издания и сайтове с културна насоченост. Работи като книжар и е автор на кратки разкази, публикувани в списание „Страница“. Дебютната му книга „Когато великани ходеха по земята" е сборник с кратки истории, който предстои да излезе в издателство „Жанет 45".
Тайни агенти в Хавана и Сайгон, предателства, любовни афери, католическо чувство за вина и страх от смъртта. Това са някои от героите, локациите и темите в книгите на Греъм Грийн, простиращи се в близо шест десетилетия. Добре приет у нас с романите си, Грийн е автор на почти една дузина сборници с кратки разкази, които не са излизали досега. Един от най-значимите в кариерата му е „Двайсет и един разказа“, който издателство „Кръг“ представя за първи път на българските читатели в превод на Иглика Василева. [...]
Четирима приятели се събират в лондонска кръчма, за да се сбогуват с покойния си другар Джак Додс – майстор касапин и сърце на компанията от десетилетия. Рей, Вик, Лени и осиновеният син на Джак Винс прибират урната в картонена кутия и поемат на пътешествие, за да разпръснат праха над морето, както гласи последното желание на покойника. Колкото неподходящо комично, толкова и тъжно, като съдбите им, предадени през разговори и спомени в деликатния роман „Последни поръчки“ на Греъм Суифт. [...]
Издателство „Кръг“ продължава да среща българската публика с писателки, майстори на краткия разказ. След „Идва събота“ на слабо познатата у нас Лусия Бърлин дойде ред на Шърли Джаксън и единствения ѝ публикуван приживе сборник „Лотарията и други разкази“. Джаксън e популярна сред феновете на ужаса с романа си „Свърталище на духове“, в който чрез имението Хил Хаус създава атмосфера с меняща се архитектура и кошмарно хлопане на врата, пример за интелигентно изградена метафора, без евтини жанрови прийоми. [...]
Ако Мишел Турние бе обядвал с Итало Калвино в Истанбул на път за Япония, вероятно щеше да напише книга като „Градината на заминалите си котки“ на Билге Карасу. Действително този сборник с приказки се доближава до „Среднощен пир на любовта“ заради рамката, която обхваща разкази, на пръв поглед събрани произволно. Самата рамка, в която в случая се разиграва една шахматна партия, е изпълнена с привидности и двусмислия, напомнящи за филма „Миналата година в Мариенбад“ на Ален Рене. [...]
