Мартин Касабов е роден и живее в Пловдив. Пише рецензии за кино и литература в периодични издания и сайтове с културна насоченост. Работи като книжар и е автор на кратки разкази, публикувани в списание „Страница“. Дебютната му книга „Когато великани ходеха по земята" е сборник с кратки истории, който предстои да излезе в издателство „Жанет 45".
Австралийката Макконъхи противопоставя научния опит да се консервира светът на по-крехката, но по-човешка нужда да се опазят връзките между хората. Образът на потопа, семената и острова придават на историята почти библейско усещане за ковчег след края на света. Това е книга за климатичните промени, за разрива в едно семейство и за промените в човешкото сърце. Авторката е подбрала добра локация за романа си. През нея тя задава неудобния въпрос какво да бъде спасено, когато цивилизацията потъва. [...]
Представете си бъдеще, в което климатична катастрофа е вдигнала морското равнище и е потопила значителна част от Южна Великобритания. Островът се е преобразил в архипелаг, много градове са потънали. Хората прекосяват тази драматично променена география с лодки и електрически скутери, избягват пиратите и оцеляват благодарение на евтин протеин. Годината е 2119, а един мъж преследва изчезнало стихотворение. Това е близкото бъдеще, което Иън Макюън описва в новия си роман „Какво можем да знаем“. [...]
Във филма „Корабокрушенецът“ Том Ханкс говори на волейболна топка на име Уилсън. Преди повече от 25 години кървавочервеният отпечатък от ръката му – лицето на Уилсън, стана разпознаваем в целия свят. В „Проектът Аве Мария“ Райън Гослинг говори на камък от Космоса, но той, за разлика от Уилсън, умее да отговаря. За новия Робинзон Крузо в Космоса и неговия извънземен приятел е адаптацията по едноименния роман на Анди Уеър, дело на режисьорите Фил Лорд и Кристофър Милър. [...]
Безспорно има съществени събития, които никога не избледняват, но често помним незначителното, мимолетните срещи по пътя, разминаванията ни с човешкото страдание. Остава смесица от факти и чувства, фабрикации на паметта. Денис Джонсън постига невероятен ефект в повестта си „Сънища с влакове“, като съумява да разбърка гореизброеното, за да ни убеди, че героят му Робърт Грейниър е свидетел на историята, която минава покрай него, досущ като парния локомотив, за който поставя релси. [...]
