Мартин Касабов

Мартин Касабов е роден и живее в Пловдив. Пише рецензии за кино и литература в периодични издания и сайтове с културна насоченост. Работи като книжар и е автор на кратки разкази, публикувани в списание „Страница“. Дебютната му книга „Когато великани ходеха по земята" е сборник с кратки истории, който предстои да излезе в издателство „Жанет 45".


Процепи вместо очи

Докато четях „Чуждо лице“ на Кобо Абе, често си мислех за предсмъртното писмо в десетки страници, което писателят Дейвид Фостър Уолъс оставя на съпругата си. Тя дори не го прочита. Понякога актът на самоубийство и дългите обяснения около него се приемат като израз на дълбоко вкоренено нарцистично желание да бъдеш запомнен, разбран, извинен. Това не означава непременно, че героят на Абе се самоубива в края на романа, но е подсказка, че има засилена склонност да се обяснява. [...]

Между гората и дима

Спомням си първия път, когато като дете случайно попаднах на „Принцеса Мононоке“ по телевизията. Вървеше сцената с подивелите глигани, обгърнати в кал и кръв, една пулсираща маса от треперещи тела, от чиито очи излизаха червени паразити. Бях шокиран и дълбоко смутен. Образът ме преследваше дълго след това, защото беше напълно безпрецедентен за диетата ми от лесно смилаеми детски филмчета. Дотогава не бях виждал анимация, която да си позволява да бъде едновременно поетична, философска и безпощадна. [...]

Покрай ръба на вечната тишина

Хенри Скоуби е великолепен герой. Мекото му сърце, захвърлено в суровите колониални условия на Западна Африка по време на Втората световна война, е достатъчно за история, едновременно трогателна и трагична. В романа си „Същността на нещата“ (1948) Грийн проследява моралния разпад, последвал разрушителното чувство за съжаление, което героят изпитва към другите. Кулминацията е ужасът, че другите съжаляват теб. Скоуби е заместник-комисар в Западна Африка. Жена му Луиз е самотна и неудовлетворена... [...]

Да имитираш лъв на четири крака

„Хендерсън – кралят на дъжда“ е една от любимите книги на самия Белоу. Тя бележи прехода към по-екзистенциалните и философски сюжети, които по-късно ще се превърнат в запазената му марка. Макар да е посрещната с хладен отзвук от читателите, тя постепенно си пробива път към класациите на най-добрите американски романи и днес е сред най-обичаните му произведения. И това не е случайно. В нея комичното и екзистенциалното съжителстват като агне и лъв и я правят едновременно четима, ерудирана и дълбоко искрена. [...]