Мартин Касабов

Мартин Касабов е роден и живее в Пловдив. Пише рецензии за кино и литература в периодични издания и сайтове с културна насоченост. Работи като книжар и е автор на кратки разкази, публикувани в списание „Страница“. Дебютната му книга „Когато великани ходеха по земята" е сборник с кратки истории, който предстои да излезе в издателство „Жанет 45".


Фиорд на надеждата

Възможно ли е в един свят на бедност, убийства и лудост да съществува любов? Това е сравнително банален въпрос, който може да има също толкова банален отговор. В своя роман „Трилогия“ Юн Фосе усложнява нещата и пита: възможно ли е да съществува любов в едно човешко сърце, което няма представа за морал? И ако отговорът е „да“, става интересно. Защото каква би била ролята на обществения съд и кой би хвърлил първия камък с ясното съзнание, че не говорим за правосъдие, а за литература в днешното време. [...]

Като дълбок кладенец

„Галаад“ (2004) на Мерилин Робинсън е носител на Пулицър, попада на четвърто място в класация на американските литературни критици за най-добрите романи този век, а през 2019 г. – на второ място в списъка на „Гардиън“ за 100-те най-добри книги от 2000 г. насам. На всичкото отгоре излиза у нас в края на миналата година под логото на издателство „Лист“ с чудесна корица от Калина Мухова. Въпреки това е като невидима книга, може би поради присъщата скромност на героя си. [...]

Път преди съня

През 1959 г., по време на честване на 85-ия рожден ден на Робърт Фрост в Ню Йорк, литературният критик Лайънъл Трилинг провокира всички с твърдението, че неговият Робърт Фрост не е онзи поет, който успокоява читателите със стари добродетели, простички истини и чувствителна наивност. Неговият Фрост, в най-добрите си стихотворения, отразява ужасяващата действителност на живота. Ужасяващ поет. Тези думи смущават публиката, включително и самия Фрост. В крайна сметка прав ли е Трилинг, мрачен поет ли е Робърт Фрост? [...]

Най-дългото любовно писмо

„Орландо“ е най-дългото и изящно любовно писмо в световната литература. Фантастичен портрет, който през 1928 г. Вирджиния Улф посвещава на приятелката си Вита Саквил-Уест. Роман, изпълнен с любов, история, литература, сатира и философия, иновативен и дързък, който навява едновременно модерност и постмодерност и звучи актуално, сякаш е писан днес. При това не за сметка на лекотата, тъй като, с изключение на последните страници, „Орландо“ е сред най-свободните и четивните книги на Улф. [...]