Мартин Касабов е роден и живее в Пловдив. Пише рецензии за кино и литература в периодични издания и сайтове с културна насоченост. Работи като книжар и е автор на кратки разкази, публикувани в списание „Страница“. Дебютната му книга „Когато великани ходеха по земята" е сборник с кратки истории, който предстои да излезе в издателство „Жанет 45".
Защо „плът“? Според Салаи човешкият опит не се ражда в идеите, а в тялото. Плътта е първият ни език и валута. Чрез нея обичаме, страдаме, издигаме се и се проваляме. Тялото е това, което обществото разпознава и оценява. Ищван е парче месо в очите на заможни жени, жиголо, в което те въпреки всичко се влюбват. Салаи ни среща с героя през дълги периоди на пропуснато време. Вместо да разгръща „интересното“, като участието на Ищван във войната в Ирак, той се задържа в прозаичните сцени между основното. [...]
В „Сантиментална стойност“ Йоаким Триер е построил дом на отсъствията, в който надничат сенките на миналото. Филмът ни запознава със сестрите Нора и Агнес, чийто живот се преобръща, когато отсъстващият им баща се завръща в семейната къща, за да направи личен филм за травмата на семейството им с участието на американска актриса, след като Нора отказва ролята. Триер завърта героите си в спирала от неизказани признания и разбити взаимоотношения. [...]
„Във влака все още нямаше никакви проблеми. Те започнаха във Венеция, с тесните улици.“ Така започва романът на унгареца Антал Серб „Пътешественик и лунна светлина“ (1937), който излезе наскоро у нас с превъзходна корица от София Попйорданова. В книгата Италия е представена като географско пространство, което размива контурите на идентичността. Тя е място, където реалността отстъпва, докато нейните опорни точки – улици, мостове, църкви, човешки гласове, потъват в безжизнения блясък на луната. [...]
Гумите свистят по мокрия асфалт, двигателят бумти, а Брус Спрингстийн натиска педала и кадилакът го отнася в безкрайната нощ, която го зове от дете. Той е срамежливият рокаджия, Шефа, момчето, което ще избяга от Ню Джърси, за да заживее само на няколко километра от родния си дом. През последните години Спрингстийн често поглежда в огледалото за обратно виждане, за да си спомни началото на своята депресия. Автобиографията му Born to Run излезе през 2016 г., a две години по-късно последва концертният моноспектакъл... [...]
