Мартин Касабов е роден и живее в Пловдив. Пише рецензии за кино и литература в периодични издания и сайтове с културна насоченост. Работи като книжар и е автор на кратки разкази, публикувани в списание „Страница“. Дебютната му книга „Когато великани ходеха по земята" е сборник с кратки истории, който предстои да излезе в издателство „Жанет 45".
По време на последните протести в самото начало никой не говореше, че това е гневът на Gen Z. На улицата присъстваха хора от всички възрасти, от разнородни политически течения, но постепенно фокусът се измести към младите. Това главоломно впускане към новото подминава фундаменталната истина, че здравословно общество може да има само тогава, когато е налице приемственост между поколенията. Онова, което липсва на младия човек, не може да се компенсира с невъздържана консумация на информация. [...]
Вкаменени мъже оживяват, тичат по пустите улици в опит да уловят безплътни сенки на огромни риби. Хвърлят копия и обтягат въдици, но рибите продължават по неясния си път. Това е само една от въздействащите сцени в аниме шедьовъра „Ангелско яйце“ на японския режисьор Мамору Оши, който се завъртя по екраните във великолепна реставрация по случай 40-та годишнина от премиерата си. Малцина отидоха да го гледат. По някакъв начин това отива на меланхоличната, ранима същност на тази приказка... [...]
Появата на новия „Франкенщайн“ на Гийермо дел Торо в Netflix събужда смесени чувства. От една страна, това е поредната, близо стотна екранизация на романа на Мери Шели, а от друга, завръщането към тази до болка позната история говори за нещо повече от културна инерция. „Франкенщайн“ отдавна не е просто роман. Той е мит, предупреждение, обвинителен акт срещу модерността, преди тя да се е осъзнала като такава. Излизането на филма е съпътствано и с ново луксозно издание на „Кръг“ – „Франкенщайн, или новият Прометей“. [...]
Защо „плът“? Според Салаи човешкият опит не се ражда в идеите, а в тялото. Плътта е първият ни език и валута. Чрез нея обичаме, страдаме, издигаме се и се проваляме. Тялото е това, което обществото разпознава и оценява. Ищван е парче месо в очите на заможни жени, жиголо, в което те въпреки всичко се влюбват. Салаи ни среща с героя през дълги периоди на пропуснато време. Вместо да разгръща „интересното“, като участието на Ищван във войната в Ирак, той се задържа в прозаичните сцени между основното. [...]
