Мартин Касабов е роден и живее в Пловдив. Пише рецензии за кино и литература в периодични издания и сайтове с културна насоченост. Работи като книжар и е автор на кратки разкази, публикувани в списание „Страница“. Дебютната му книга „Когато великани ходеха по земята" е сборник с кратки истории, който предстои да излезе в издателство „Жанет 45".
Култура / Мартин Касабов
Колко тежи светлината?
Публикуван за първи път през 1977 г., малко преди нейната смърт, романът „Мигът на звездата“ на Кларисе Лиспектор е сред най-популярните ѝ произведения. Дали заради успешната филмова адаптация, феминисткия и социален ъгъл, или заради непосредствената близост на книгата до преждевременния завършек на един изключителен творчески път, „Мигът на звездата“ продължава да се чете и препрочита. Тази неотложна книга, писана по време на обществено бедствие, както я определя тя, е незавършена... [...]
Книга на страховете
Седем години, откакто бе изгубил детето си във вълните на Сиракуза. Седем години, откакто не се бе завръщал в къщата без прозорци, в която облаците се надпреварваха да го утешават, докато лежеше и слушаше вятъра. Не съществуваше по-спокойно море, нито по-тих град до това море, който непрестанно да го уверява, че е на негова страна. Това море, което отне детето му преди седем години, да е на негова страна? Възможно ли бе въпреки безразличната природа на явленията да постигнат съгласие в смъртта? [...]
В тъмнината на вътрешната градина
„Живот и страдания на Майкъл К.“ от Дж. М. Кутси е безпощадна книга, в която разочарованието е зле разчетената територия на свободното дишане, а единственият покой е в мрака на изкопана дупка по средата на бойно поле. Майкъл К. настоява да не участва, подобно на Бартълби, писаря на Мелвил, и ако инициалът му К. събужда асоциация с разпилени листове в чешка канцелария, то не е случайно. С разликата, че тук бюрокрацията е с автомати и гранични пропуски, а процесът е за тишината в затворническата килия... [...]
Никой вече не звъни на Пол Остър
„Сънсет Парк“ излиза през 2010 г., а действието в нея се развива в края на 2008 г., което я прави най-съвременната книга на Остър. В нея липсват любимите му тропи от популярните негови произведения: метафикция, обсебени герои, изпаднали писатели и застрашена версия на един изсънуван свят (едновременно близък до нашия, но и отдалечен зад завесата на постмодерността). За сметка на това се долавя фокус върху актуалното. Времето непосредствено след историческата изборна победа на Барак Обама... [...]