Култура / Брой 4 (2967), Април 2020

За представлението „Кръговрат“ в Младежкия театър „Николай Бинев“

Като изкуствовед не ми се случва често да коментирам театрални представления. Но пък тогава, когато става въпрос за безмълвни живи картини, се чувствам далеч по-спокойно, някак плувам в познати води. Представата за върховенството на словото в театъра е така дълбоко вкоренена в нас, че когато актьорите обживеят сцената без глас, сетивата ни се настройват на непозната честота, стават нетипично чувствителни към мимиките, жестовете, движенията и предметите. В логоцентричните постановки (по думите на Антонен Арто), в които текстът е първостепенен елемент, дълбинна структура и основно съдържание на драматичното изкуство, думите имат повече тежест, отколкото телата и предметите. Представлението „Кръговрат“[1] обаче е лишено от реплики – гласовете са заменени от шумолене, тропане, свистене... Найлонът, пластмасата, дървото и пясъкът присъстват на сцената не само като материали, но и като звуци, а вещите – иначе мълчаливи свидетели на човешките възходи и терзания, са извадени от периферията и поставени в центъра на зрителския интерес. Не е ли това естественото преразпределение на ролите, като се има предвид реалността, в която вещите стават все по-значими, сложни и активни, за сметка на хората? „Кръговрат“ поставя въпроси, свързани с настоящето и бъдещето на човечеството, но отделните истории се разгръщат чрез обектите, зад които се крием всекидневно – материални и метафорични прегради, прозорци, клишета, екрани и телефони. Човешкото тяло изчезва (буквално и преносно) зад различни по вид „паравани“, а накрая влиза в диалог със собствения си филмиран образ. Не е учудващо, че подобна идея е реализирана именно от кукленици (при това още студенти) – актьори, които по презумпция остават в сянката на предметите. Очевидно акцентирането именно върху значимостта на въображението и импровизацията в процеса на реализиране на постановките е онова, което прави възпитаниците на проф. Жени Пашова разпознаваеми – техният специфичен авторски почерк е ясно доловим и в детските спектакли „Тигърчето Спас“ и „Гъбарко“, които продължават да предизвикват зрителски интерес на сцената на Младежкия театър „Николай Бинев“. „Кръговрат“ обаче е представление за големите и като такова е създадено с далеч по-голяма свобода. Съвременният куклен театър за възрастни представя все по-смели опити за синтез на различни сценични изкуства, които въздействат единно, мощно и неочаквано. Изненадите са задължителни и в голяма степен очаквани, а това превръща работата по спектаклите в обща творческа работилница, в която всички участници непрестанно сменят местата си, прекрачвайки ту „вътре“, ту „вън“ от пространството на сцената. Трябва да отбележим, че „Кръговрат“ е създаден по време на учебния процес на студентите, но този факт не е в ущърб на крайния резултат, а тъкмо напротив. Смятам, че именно на младостта и на все още непрекършения ентусиазъм на актьорите в голяма степен се дължи особеното очарование, с което се отличава представлението. Днес, във времето на рационалното, зависимо и предвидливо изкуство, все по-рядко се случва да се срещнем със свободата, радостта и енергията, излъчвани от онези, които се явяват на сцената развълнувани, истински и чисти. В този смисъл независимо от недотам оптимистичните прогнози за бъдещето на любовта и на човечеството, представени с доста хумор, но и сериозност в отделните етюди, след края на „Кръговрат“ в театралния салон настроението е приповдигнато. Някак по-осезаемо присъства убедеността, че все пак има надежда.

„Кръговрат“, постановка проф. Жени Пашова; режисура д-р Михаела Тюлева. Участват студенти от класа на проф. Жени Пашова от специалност „Актьорство за куклен театър“ в НАТФИЗ: Александър Йорданов, Даниел Добрев, Денис Симеонов, Елин Стоянова, Иван Трайков, Ивелин Николов, Марияна Петрова, Стайко Стайков, Венцеслав Димитров, Ива Кирова, Йоана Седларска, Йордан Тинков, Павел Громков, Русита Боева, Соня Тодорова, София Трейман, Ралица Петрова, Балена Ланджева, Василена Колева.