Култура / Брой 6 (2979), Юни 2021

Разговор с писателката Здравка Евтимова

Какво да кажем, върнем ли лентата назад, за историята на българския П.Е.Н. център, който е един от първите в света, основан още през 1926 г. от проф. Иван Шишманов? По международния си устав той трябва да е „независим и самостоятелен“, какъвто е бил при създаването си, но едва ли е бил такъв в периода 1944–1989 г.?

Наистина българският П.Е.Н. център още от своето създаване е бил независима и много мощна организация, в която са членували такива видни създатели на словесността, каквито са били Йордан Йовков, Елин Пелин, Дора Габе, Елисавета Багряна, Теодор Траянов. В периода 1944–1989 г. струва ми се, че българският П.Е.Н. център все пак е успял да прояви известен характер. Мога само да предположа колко трудно е било по онова време на българските писатели да изразят онова, което мислят, прибягвайки до езоповския език, защото съм убедена, че справедливостта е заложена вътре в нас и в духовния строй на всеки човек. Но самата аз малко познавам този период. А в по-ново време виждаме как българският П. Е.Н. център реагира за освобождаването на българските медици в Либия. Тогава български представители, които отиват на конгрес на П.Е.Н. център в Швеция, пускат декларация в защита на задържаните в Либия медици и тя е подписана от всички присъстващи на конгреса. Тази ангажираност може да бъде посочена като едно от постиженията ни през тези години.

Прави впечатление, че и днес българският П.Е.Н. център не бяга от обществената си ангажираност. Бяхте един от първите центрове, които защитиха с декларация Алексей Навални?

В Международния П.Е.Н. център – PEN International, със седалище в Лондон, членуват 102 държави. Българският П.Е.Н. център беше първият, който написа декларация в защита на Навални и веднага след като я изпратихме, получихме висока благодарност от страна на PEN International. По същия начин подкрепихме писателката от кюрдски произход Аслъ Ердоган. Тя бе преследвана от турските власти и я грозеше, макар да живее в Париж, наказание от 8 до 11 години затвор. За радост Ердоган беше оправдана. Получихме благодарствено писмо от нейните литературни агенти в Париж, както и от редакторите на издателство „Парадокс“, отговорни за публикуването на книгите ѝ в България. Освен това подкрепихме и украинския писател и журналист Станислав Асеев, подложен на преследване и унижения в Русия. Впоследствие той бе разменен с друг човек по силата на спогодба между двете страни и ние отново видяхме плода на нашите усилия. Разбира се, нашето съзнание – на всичките 51 членове на нашия център – е винаги отворено, за да можем да реагираме адекватно и да подкрепим всеки писател, поет, литературен критик, човек на духа, ако той бъде подложен на преследване от някоя правителствена институция.

Какви са вашите цели и ангажименти като председател на българския П.Е.Н. клуб? Какво се опитвате да промените през вашия мандат?

На първо място се стремя да представя всеки един от нашите членове, така че той да получи внимание и обич от страна на четящата публика. В тази връзка нека говорим с факти: още преди да се развихри ковид пандемията, направихме 21 представяния, наши членове посещаваха студенти в програмите за обучение по литература на проф. Амелия Личева, виден наш член, за което сме ѝ много благодарни, както и в класовете на проф. Милена Кирова в Софийския университет. Поетесата Аксиния Михайлова гостува в лектората по творческо писане на студенти магистри. Стремим се да засилим своята подкрепа, за която стана дума, за да имаме много отворени и много живи сетива за писатели и хора на духа, преследвани и унижавани заради своите убеждения.

По традиция П.Е.Н. центърът оказва подкрепа на членовете си. Развивате ли и социална дейност?

Опитваме се да протегнем ръка на писатели и творци, занимаващи се с литература, които са вече възрастни. Засега не получаваме финансиране отникъде. Тук може би трябва да съсредоточим и нашето внимание – да кандидатстваме по проекти. Що се отнася до социалната ни дейност – седем пъти сме събирали средства помежду си, за да подпомогнем наши видни творци. Няма да споменавам имената им, защото може би бих ги наскърбила по този начин. Дарихме тези средства на трима писатели, малки суми, по 300 лв., което е смешно, но можете да си представите как ги приеха те – не като някаква сума, с която могат да си купят лекарства или нещо потребно, а като поклон от страна на писателите и поетите, които и без това не са в блестящо финансово състояние, но оценяват онова, което по-възрастното поколение писатели са подарили на българския национален дух. Двукратно събирахме пари в подкрепа на вдовицата на поета от Троян Ивайло Иванов, която е майка на три деца, едното от които е болно. Събрахме също средства за един от нашите членове, който пострада при катастрофа. Отделихме и средства, за да наградим доц. Мариана Тодорова от БАН – това беше нашият начин да ѝ кажем голямо благодаря за нейното внимание към най-младата българска литература.

Какъв е интересът на младите писатели към П.Е.Н., имате ли много кандидати за членство?

Бих казала, че имаме много кандидати. През 2019 г. кандидатстваха 13 души, но беше приет само един – поетът Атанас Капралов. Много се радваме, че той стана наш член, той е много активен директор на Националния литературен музей, с неговото съдействие провеждаме редица литературни събития. Тази година проведохме онлайн събрание, по време на което приехме повече членове. Вотът е абсолютно анонимен, всеки застава със съвестта си пред човека, който кандидатства, и преценява, а когато писател избере друг писател и го направи свой събрат и съмишленик, отговорността на постъпилия е наистина голяма. Ние се радваме, че има такъв интерес към българския П.Е.Н. център, макар да нямаме, пак подчертавам, никакво финансиране. Наскоро организирахме представяне на романа „Лешникови градини“ на Хайри Хамдан, който е член на българския П.Е.Н. клуб. Той е роден в Палестина и е един от блестящите преводачи на българска поезия на арабски език. Дължим му издаването на антология на съвременната българска поезия, в момента той работи над превода на „Крадецът на праскови“ от Емилиян Станев. Това е в подкрепа на един от принципите, залегнал в хартата на П.Е.Н. – превръщането на литературата в единствена възможна международна валута, валидна в цял свят.

Готвите ли се да посрещнете вековния юбилей? Разполагате ли със стратегия за развитие от тук насетне?

В момента работим тъкмо над създаването на стратегия за развитието на П.Е.Н. център – България по идея на проф. Людмил Димитров. Той настоява, че за да имаме успех, трябва да разполагаме със стратегически поглед напред. Разполагаме с много богат академичен потенциал. При нас е проф. Амелия Личева, проф. Панайотова, проф. Людмил Димитров, без да забравяме проф. Светлозар Игов. Нашата амбиция е да намерим финансиране – и ще работим за спечелването на такъв проект – за да напишем историята на българския П.Е.Н. център. Ще използваме документи и свидетелства, намиращи се в различни архиви. Особено важен момент е, че на 2 юни един от нашите членове – Виктор Барух – навършва 100 години. Тоест той е съвременник на PEN International, основан в Лондон от г-жа Даусън-Смит, с първи председател Джон Голсуърти. Много интересен момент от съдбата на Виктор Барух е, че той е бил свидетел през 1961 г. на процеса в Израел срещу Адолф Айхман, отговорен за депортирането на евреите в лагерите на смъртта в Европа. Животът на Виктор Барух е невероятно богат и пъстър, ето защо ние бихме искали да насочим по някакъв начин вниманието на нашите колеги от Германия, Австрия, Франция и САЩ към това събитие.

Въпросите зададе екип на „Култура“

Здравка Евтимова е родена през 1959 г. в Перник. Завършва английска филология във Великотърновския университет. Автор е на романи и кратки разкази, издадени на много езици, сред които и нашумелият разказ „Кръв от къртица“. Носител на Националната награда „Хр. Г. Данов“ и на награда за проза на Портал Култура за 2016 г. Председател на българския П.Е.Н. център от 2019 г.