Култура / Мила Искренова
Сто деца на сцената
На сцената на Зала 2 в НДК бяха представени две отделни постановки – „Мечтатели“ и Nocte Visum, в които участваха ученици от всички класове. Хореографията на двете произведения е на преподавателите Константина Ханджиева, която е и ръководител на специалността, Ана Митева, Елена Господинова и Пепи Колева. В екипа са включени също композиторът Емилиян Гацов-Елби и сценографът и преподавател в Националната художествена академия проф. Венелин Шурелов, които „пакетират“ спектакъла с висок вкус и професионализъм. [...]
Танцовият спектакъл „Пианото“
В края на 2024 г. Пловдивската балетна трупа привлече вниманието на публиката с нова премиера, която беше представена и в София в рамките на Новогодишния музикален фестивал в НДК. Спектакълът „Пианото“ е вдъхновен от нашумелия през 90-те години на миналия век едноименен австралийски филм на Джейн Кемпиън. Постановката на Иржи Бубеничек е създадена първоначално за Кралския балет на Нова Зеландия. Името на Бубеничек присъства в репертоара на Ню Йорк Сити Балет, Мариинския театър, Цюрих Балет и др. [...]
Мърс Кънингам: хореография на случайността
Много трудно, почти невъзможно е да се опише спектакъл на Мърс Кънингам, неговите пиеси са винаги неочаквани, изненадващо откривателски, напълно нестандартни и всеки път изглеждат по различен начин. Елегантната абстракция, която ги подчинява в стилистично отношение, звучи поетично и е отворена към всякакви интерпретации и тълкувания. Танцьорите се движат, подчинявайки се на трудно разчетими закони – един привиден, но стриктно дисциплиниран хаос на сцената внушава усещането за космос. [...]
Звездата Баришников във вселената Бродски
Звездата на Баришников изгрява в България. През 1966 г. на Международния балетен конкурс във Варна той получава златен медал в категорията за деца и юноши. В началото на 70-те, преди да емигрира в САЩ, той гостува в София с Кировския балет от Ленинград. Бяхме наскоро приети в Балетното училище и ни пуснаха да гледаме спектакъла от третия балкон на Операта. Вариацията на Базил от „Дон Кихот“ ни доведе до еуфория. Крещяхме като луди, тропахме с крачета и знаехме с всяка фибра на съществото си, че гледаме гений. [...]