Петя Александрова

Петя Александрова е магистър по кинознание в НАТФИЗ (1985), доктор на науките, професор в Нов български университет. Член на ФИПРЕССИ и СБФД, автор на книгите: „Мъките на заглавието. От словесен до кинообраз“ („Просвета“, 2006), „Изгубени в гледането. Бариери пред аудио-визуалните медии“ („Рива“, 2011), „Преходни истории за култура и комуникации“ (НБУ, 2015). Сценарист е на телевизионни предавания и документални филми.


Алцек Мишев и другата трева

Още в началото сме потопени във визуалния свят на артиста Алцек Мишев с рибките, които пуска в петолинието, и вълните, които прави по съвсем елементарен начин – с химикалка. Няма да представям тук художника, който, слава богу, отскоро (спрямо емигрирането му през 1971 г.) е редовно показван в България. Произведенията му имаха своите близки срещи с публиката първо в галерия Swimming Pool в София през 2019 г., последвани от мащабна изложба през 2021 г. в НГ „Двореца“ по повод 80-годишния му юбилей. [...]

Дюлгеров и свободата

Да – Георги Дюлгеров стана на 80 години и продължава да работи! Но не – той определено би се подразнил от патетиката на юбилеите, от суетнята около персоната му, от преувеличеното хвалене, ако няма следващ шанс. Като интелигентен човек се отнася скептично към определенията за него – класик, легенда, доайен, маестро... Те го дърпат само назад към историята – общата, на киното, и личната. Разбира се, тя е негова кауза, но също така иска да снима още и още игрални филми: тази година е премиерата на „Записки по едно предателство“. [...]

Дюлгеров и свободата

Като интелигентен човек се отнася скептично към определенията за него – класик, легенда, доайен, маестро... Те го дърпат само назад към историята – общата, на киното, и личната. Разбира се, тя е негова кауза („Един от недостатъците на моя народ, на който не мога да свикна вече толкова години, е късата историческа памет“), но също така иска да снима още и още игрални филми: тази година е премиерата на „Записки по едно предателство“ по мотиви от „Записки по българските въстания“ на Захарий Стоянов... [...]

„Бог прощава, Перник не!“

Мечта на дългогодишния критик е да бъде изненадан с филм от непознат за него режисьор, особено ако е български. Точно това ми се случи с документалния „Нямаш място в нашия град“ на Николай Стефанов, едно от над 20-те заглавия на спортна тема в стрийминг платформата HBO Max. Нищо на пръв поглед не предвещаваше оригиналност – действието се развива в Перник, главният герой е агресивен хомофоб, приятелският му кръг е футболна агитка. Обаче всичко се оказа по-интересно... и по-дълбоко. [...]