Петя Александрова е магистър по кинознание в НАТФИЗ (1985), доктор на науките, професор в Нов български университет. Член на ФИПРЕССИ и СБФД, автор на книгите: „Мъките на заглавието. От словесен до кинообраз“ („Просвета“, 2006), „Изгубени в гледането. Бариери пред аудио-визуалните медии“ („Рива“, 2011), „Преходни истории за култура и комуникации“ (НБУ, 2015). Сценарист е на телевизионни предавания и документални филми.
Показателна е историята на този фестивал за отношението ни към културата извън мейнстрийма. В далечната 1979 г. българската анимационна школа е в апогея си, а държавата има амбицията и средствата да посрещне ударно 1300-годишнината с нови хоризонти пред изкуствата – така се ражда Световният фестивал на анимационния филм. Следват пет издания на всеки две години, които го класират сред най-важните в света заедно с тези в Анеси, Загреб, Отава и Хирошима... [...]
Сред заглавията на София Филм Фест 2024 се оформи тематично ядро, посветено на тревожното вглеждане в сложната и най-вече деструктивна училищна среда. Българският филм „Диада“, реж. Яна Титова, американският „Заседнали“, реж. Александър Пейн, турската копродукция „Сухи треви“, реж. Нури Джейлан, германският „Учителската стая“, реж. Илкер Чатак, разнищват сериозните разминавания между поколенията, изкривените представи за реалността и падналите бариери на допустимост в човешките взаимоотношения. [...]
Още в началото сме потопени във визуалния свят на артиста Алцек Мишев с рибките, които пуска в петолинието, и вълните, които прави по съвсем елементарен начин – с химикалка. Няма да представям тук художника, който, слава богу, отскоро (спрямо емигрирането му през 1971 г.) е редовно показван в България. Произведенията му имаха своите близки срещи с публиката първо в галерия Swimming Pool в София през 2019 г., последвани от мащабна изложба през 2021 г. в НГ „Двореца“ по повод 80-годишния му юбилей. [...]
Да – Георги Дюлгеров стана на 80 години и продължава да работи! Но не – той определено би се подразнил от патетиката на юбилеите, от суетнята около персоната му, от преувеличеното хвалене, ако няма следващ шанс. Като интелигентен човек се отнася скептично към определенията за него – класик, легенда, доайен, маестро... Те го дърпат само назад към историята – общата, на киното, и личната. Разбира се, тя е негова кауза, но също така иска да снима още и още игрални филми: тази година е премиерата на „Записки по едно предателство“. [...]
