Владислав Христов е роден през 1976 г. в Шумен. Работи като журналист и фотограф. Носител е на множество отличия от български и международни конкурси за хайку, поезия и кратки прози. Три поредни години е в класацията на 100-те най-креативни хайку автори в Европа. Негови хайку са публикувани в изданията на Американската хайку асоциация „Frogpond“, Световния хайку клуб „World Haiku Review“ и др. Съставител е на първия учебник по хайку на български „Основи на хайку“. Текстовете му са превеждани на 17 езика. Автор е на книгите „Снимки на деца“ (2010), „Енсо“ (2012), „Фи“ (2013), „Германии“ (2014), „Обратно броене“ (2016), „Продължаваме напред“ (2017), „Комореби“ (2019), „Писма до Лазар“ (2019).
Култура / Владислав Христов
„Боряна“ между патриархалното и модерното. Разговор с Петър Денчев
Всеки път, когато се връщам към някоя класическа пиеса, въпросът пред мен не е дали тя е актуална, а как да открия в нея съвременния нерв. Моята „Боряна“ не тръгва от етнографския детайл, а от екзистенциалното напрежение – от усещането за затворено пространство, в което злото изяжда бъдещето, а хората се изхранват от него. В този смисъл постановката ми се стреми да изведе пиесата от реализма към един по-обобщен, почти архетипен пласт. Държах най-много на това да се почувства съдбовността на историята. [...]
Най-високото дърво на Земята. Разговор с Владислав Стоименов
В допълнение към актьорската практика режисурата ми дава възможност да разширявам полето на изследване, на интерпретация, на себеизразяване. Мисля, че вече със сигурност чувствам това поле като по-интересно и провокативно. Работата с големите текстове и ярките драматурзи, диалогът с различни режисьорски стилове провокират интереса ми да искам да създавам свят, отколкото единствено да участвам в него. Вярвам също така, че човек трябва да стои винаги в позицията на учещ се и да не губи чувството да се удивява. [...]
За мишките и графичните романи. Разговор с Владимир Полеганов
Пътят на една книга е до голяма степен непредвидим като продължителност и крайна дестинация. Въпреки че живеем във време, в което комбинираните сили на издателския опит, знанието ни за работата на социалните мрежи и невидимите алгоритми и тяхната „помощ“ могат да създадат илюзията, че пътят на всяка книга може да бъде (пред)начертан, все още остава мистерията на ефекта от срещата между книга и читател или книга и група от читатели. На тази територия и произведението, и четящият са някак сами и невидими. [...]
Да разкажеш болката през радостта. Разговор с Петя Кокудева
Изпитвам искрено любопитство към хора от всякакви култури, затова видях знак в поканата на „Каритас София“. Идеята беше като доброволец да създам книга в помощ на опознаването и сближаването. Нямах представа какво ме очаква, концепцията на книгата се избистри чак когато започнах да се срещам с децата и да чувам техните мисли, мечти и спомени на живо. Няколко пъти сменях изцяло концепцията, за да успея да преодолея езиковата, културната и емоционалната бариера. На сирийски деца например представях... [...]