Йордан Радичков

Българският писател Йордан Радичков е роден на 24 октомври през 1929 г. в с. Калиманица, Монтанско. През 1947 г. завършва гимназия в Берковица, а две години по-късно публикува първите си импресии, разкази и очерци. Сборниците му с разкази, романите и пътеписите от „Свирепо настроение“ (1965) и последващите „Неосветените дворове“, „Водолей“, „Козята брада“, „Вятърът на спокойствието“, „Ние, врабчетата“, „Коженият пъпеш“, „Верблюд“ и други му отреждат мястото на новатор в българската литературна традиция. Радичков е и един от най-добрите български драматурзи, чиито пиеси „Суматоха“, „Януари“, „Лазарица“, „Опит за летене“ продължават да се играят и днес.  Произведенията му са преведени на 37 езика и са издадени в над 50 страни по света.


И обарутена, и нежна…

Българската книга е минала през огън и вода, тя е обарутена от времето и пълна с рани. Наред с това, тя е изключително нежна, макар сърцето ѝ понякога да е пълно със синини. По страниците ѝ отгърмяват железните шини на черешови топчета, но са обгърнати тези страници и от такава сгъстена тишина, че се чува чак човешкото сърцебиене. Орисията на българската книга е такава, че ние нямаме основание да се оплакваме от нашите орисници. Тъй ще е то и занапред: ту бунтовна, ту тиха, но винаги заредена с вяра... [...]