Виктор Юго (1802–1885) е френски писател, драматург и общественик. Една от големите фигури на френския романтизъм. Член на Френската академия от 1841 г. Автор на пиесите „Ернани“ (1830), „Мария Тюдор“ (1833) и „Лукреция Борджия“ (1833), на прочутите романи „Парижката Света Богородица“ (1831), „Клетниците“ (1861), „Морски труженици“ (1866) и „Човекът, който се смее“ (1869), на стихосбирките „Източни мотиви“ (1829), „Съзерцания“ (1856), „Легенда на вековете“ (1859), „Бог“ (1891) и др. Яростен републиканец, той напуска Франция и близо две десетилетия живее в изгнание, до падането на Наполеон III през 1871 г. Избран е за сенатор през 1876 г., но две години по-късно получава удар и се оттегля от обществения живот. На погребението му, продължило цели десет дни, се стичат близо 1 млн. души.
1 публикации