Култура / Брой 6 (2989), Юни 2022

С Йово Панчев и Ивайло Иванов за фестивала Sofia Underground, създаден преди 25 години, разговаря Яна Костова

Тази година Международният фестивал за съвременно изкуство Sofia Underground се проведе в края на април с участието на повече от тридесет артисти, които в рамките на пет дни обхванаха осем локации. Мотото беше „Несигурна мъдрост“. Фестивалът е основан от критика Руен Руенов (1958–2011), първото му издание е през 1997 г. се провежда в подземията на НДК.

Защо фокусът тази година беше върху философа Алън Уотс и неговата „несигурна мъдрост“? Какво търсихте като отправна точка?

Йово Панчев: Мога да коментирам като външно лице, тъй като нямам принос в организацията тази година. Темата на изданието на Sofia Underground беше много сполучлива, естествена и даже не изненада никого според мен. Както обикновено, това събитие, което, условно казано, наричаме фестивал, улавя духа на времето поради своята непринуденост и нисък почерк. Sofia Underground успява да се запази от втвърдяването на формата и рамките, опазва се от границите между ролите и зоните на случване и наблюдение. Текстът, който служи за покана към участниците, включва изречение, което отговаря на въпроса в най-общ смисъл: Единственото сигурно нещо е промяната, постоянният преход, трансформацията на енергия, потокът на времето. Приносът на Алън Уотс е много подходящ за случая и може да се направи паралел между метода му, който чертае една духовна парадигма, с опита на пърформанса и изкуството на живото действие да изпълнят със съдържание и енергия пространството (и споделеното, и личното, реално и психично), без да го обвързват с обекти и образи. В този смисъл най-чист културен ефект без остатъчна визуализация носи ефимерният жест, навярно част от една невидима катедрала. От историята за проповедта на Буда с лотоса, а вероятно и по-отдавна художественото действие, за разлика от произведението, е свързано повече с усилието за собствено преодоляване.

Ивайло Иванов: Отправна точка беше не само книгата на Уотс „Мъдростта на несигурността: Послание за епохата на тревожността“, но и стремежът към осъзнаване и приемане на тук и сега, каквато е и същността на изкуството на пърформанса. Как да отделим мислителя от мисълта, знаещия от познанието? Всичко, което намираме, е нова мисъл, ново преживяване. You were never aware of being aware.

Подготвяхме се за локдаун, а се разрази война. Как темата за Украйна повлия на фестивала?

Йово Панчев: Доколкото нямам преки наблюдения, мога да кажа, че по сведения на очевидци от страната войната се отразява на обществото по-скоро като повсеместен тревожен фон. Едновременно доминираща и незабележима основа или подложка, ако трябва да ползваме термин от живописта. Циничното е във фразата „специална операция“, което означава много повече от война, но в публичното пространство се счита обратното. Обреченото, но човешко търсене на разбиране на темата през Алън Уотс е много добро попадение на куратора.

Ивайло Иванов: Затова и на плаката пише „лила“ на санскрит. Като индикация на „свещената игра“. Свободната творческа активност, която се манифестира в игра. А някои хора помислиха, че пише нещо на арабски, на други им заприличало на некролог. Така и с конфликта в Украйна. Каквото и да стане, ние пак ще се скараме, заровили глави в пясъка на собствените си заблуди и различия, вместо да приемем, че всичко е едно. В рая няма място за мен и теб, докато не разберем, че сме едно цяло.

Какви бяха първоначалните ви очаквания за тазгодишния фестивал?

Йово Панчев: По-високи от човешки бой, както обикновено при високото мнение за значението на „художественото“.

Ивайло Иванов: Очаквахме това, което се случи. Затова е и темата за промяната като тест и за самите нас. „Лила“, играта, е свободна форма, различна от необходимост. Постоянното движение ни вкарва в играта. 5 дни, 8 локации, над 30 артисти от 10 националности.

Какви са впечатленията ви от Sofia Underground 2022? Какво се случи и какво не успя да се случи според вас?

Йово Панчев: Мога да коментирам по снимки на произведения, но за действие не би било редно. Изложбата на Павел Белчев в галерия „Доза“ – „Хедонизъм в ерата на несигурността/Берлин (2014–2017)“ много добре зададе ключа за преживяване на това събитие, общо случване, което наричаме за удобство фестивал.

Ивайло Иванов: Терминът „фестивал“ се изтърка напоследък. Както и „ъндърграунд“. Всяка година трябва да се преосмисля и дефинира отново. Случи се почти всичко, което беше планирано. С множество промени и компромиси, както никога досега, което донесе допълнителни емоции. Дължим огромни благодарности на много хора за подкрепата. Те си знаят кои са.

Как програмата обхвана водещи и ъндърграунд локации? Превърна ли се Sofia Underground в мейнстрийм събитие?

Йово Панчев: В контекста на София разграничението между водещи и ъндрърграунд локации не е много ясно и категорично. Ако някой твърди обратното, сигурно е на преподавателски щат във ВУЗ. Не е имало опити в институционален контекст, каквито сме правили в миналото по различни причини. Когато се позиционира като мейнстрийм събитие, Sofia Underground го прави в рамките на кураторска концепция, претенция или някаква теза.

Ивайло Иванов: Ъндръграундът винаги е подклаждал мейнстрийма. Въпрос на личен избор е къде ти е по-комфортно и към кое ще принадлежиш. Нови и интересни локации, артисти и куратори, с които си партнираме, е важно да има. Дали е под земята, или на втория етаж, вече не е релевантно. Важното е, че има креативни артисти, нова енергия, активизъм, което е обнадеждаващо. Приятели от Хърватия излъчваха почти всичко в интернет и така достигнахме до по-широка аудитория и отвън океана. Това също е част от съвремието.

Как избрахте артистите тази година?

Ивайло Иванов: Тази година нямаше отворена покана. Имаше множество лични разговори и писма, които постепенно оформиха парчетата, от които да се сглоби пъзелът. И остава примирението с мисълта, че всеки избор е пълно отрицание.

Какъв беше балансът между пърформанси и изложби?

Ивайло Иванов: Пет към едно. Артистичните послания, предложенията за епохата на тревожността обхванаха множество теми. Хедонизъм, ескейпизъм, отшелничество, робство, трансгранични монументи, както и самата тревожност, кризи, любов и разочарования. Някои бяха статични, други бяха интерактивни, но цялата им съвкупност доведе до това общо усещане, духа и енергията, които помним от първите години на събитието.

Как се (само)финансира фестивалът?

Йово Панчев: Риторичен въпрос?

Ивайло Иванов: Често задаван въпрос. Много възможности се разкриха покрай псевдопандемията, което доведе до експлозия от събития в сферата на съвременното изкуство. Хубаво е, че има институции, които подкрепят този вид изкуство.

Какви са изводите и плановете ви за догодина?

Ивайло Иванов: Промяната на душата е душата на промяната. Има конкретни предложения за партньорства и колаборации с институти и артисти. Дългосрочното планиране в тази страна и тези времена е трудно, затова трябва да дадем някакъв пример в това отношение. Като изненадващ пърформанс на Продан Марков.

Йово Панчев: А и през октомври може да представим фото- и видеодокументация от събитието.

Разкажете ни за партитата и DJ-те, моля!

Ивайло Иванов: Концертът на The Science беше специален, понеже не бяха свирили в София от години, а и наскоро издадоха нова плоча. Повтарям, че за тях тепърва ще се говори. Партито в студио EW беше интимно и мрачно, като в Берлин. Както за всеки участващ в Sofia Underground артист, така и за всеки DJ мога да дам отделно интервю. Около диджеите сякаш винаги е имало повече вълнение. Някои от тях предпочитаме да си останем ъндърграунд.

Иво Иванов е артист и културен мениджър, завършил е образованието си в Германия. Работил е като монтажист в БНТ и е преподавал в Софийския университет. Куратор на изложби в областта на визуалните изкуства и новите медии. Визионер и организатор на някои от най-авангардните събития в страната, сред които е и международният фестивал Sofia Underground. Професионално пуска музика от края на миналия век, а под псевдонима Yves_O (от френски: Ив_О) експериментира с визуализации през последните петнадесет години. Носител на награди и участник във фестивали и изложби на няколко континента.

Йово Панчев е завършил културни изследвания в университета „Макгил“, Монреал, Канада. Доктор по психология на изкуството от Националната художествена академия. С Иво Иванов основава независимо арт пространство в стара фабрика в столичния квартал „Павлово“ – Studio Dauhaus, което след събарянето на фабриката се превръща в номадска платформа за независима култура и съвременно изкуство. Съорганизатор на Sofia Underground заедно с Руен Руенов от 2007 г. Автор на критически текстове и статии за каталози. Освен в областта на критиката и кураторските практики има опит като сценограф и художник на кино продукции, като автор на инсталации, видео и пърформанс (под името Продан Марков). Член на секция „13“ на СБХ от 2009 г.