Нашият свят

Нямам съмнение, че в това начало на ХХI в. интелектуалците са отговорни за едно зло, което те са изобретили и чиито последствия са плашещи и непредвидими. Имам предвид политическата коректност, която освен крайната левица, която утвърждава, крие под провлечения си из праха на близкото минало шлейф аберации като транссексуалността, презрението по отношение на стойностите, съдържащо се в положителната дискриминация, лудостта да се пренаписва историята и особено ерозирането на свободата... [...]

Едно цвете в пустинята. Разговор с Рейнол Перес Васкес

Много обичам Чехов и подобен тип разказване – всичко да се случва вътре в героя. Това в Мексико не се харесва, защото там е необходима драма – трябва да се случва нещо голямо, да има много страсти. И понякога ми казват, че разказите са скучни, в тях нищо не става, дори, че това не са разкази, а импресии. Ами добре, казах си – аз съм последовател на Чехов на испански, и престанах да пиша разкази. Но сега, докато си почивах, започнах една поредица разкази за призраци. Книгата вече е готова – написах петнайсет разказа. [...]

Вълшебникът на словото. Разговор с Любомир Илиев

„Избраникът“ наистина не е сред най-известните творби на Томас Ман – когато излиза през 1951 г., книгата е приета доста сдържано както в двете германски държави, така и в други европейски страни. На Томас Ман се лепва етикетът на автор във вече напреднала възраст, който – след като е оставил за поколенията романи като „Буденброкови“, „Вълшебната планина“ и „Доктор Фаустус“ или новели като „Смърт във Венеция“, „Марио и вълшебникът“ и „Тонио Крьогер“ – няма особено желание да се занимава с бездруго потискащата съвременност. [...]

Безмилостна проза

Войник лежи на болнично легло, лишен от крайниците си и всички сетива, с изключение на осезанието. Това е Джо Бонам – главният герой от антивоенния роман на Долтън Тръмбо „Джони грабна пушката“, който се появява своевременно с ново издание, за да ни напомни, че войната е ад и че всеки, който мисли другояче, е глупак. Излязъл по ирония на съдбата през 1939 г., това е последният американски роман за Първата световна война, писан с надеждата, че човечеството ще си вземе поука от престъпленията... [...]

Post-запада, post-Запада

Констатацията е убийствена: „Клиентелизъм, връзкарство, семейственост, шуробаджанащина, родова мерзавщина, мафиотщина надделяха безапелационно. Оказахме се либерали avant la lettre (буквално) – има само индивиди и приятели, обществото не съществува“. Безпощадното описание на българското тук и сега прави поетът, писателят и мислителят Златомир Златанов в своята „Книга за [не]българския народ. Ситуационистки détournement“. В нея той представя една картина на съвременния свят, от която те побиват тръпки. [...]

Безпощадният разказвач

Хавиер Мариас, признат майстор на бавната психологическа проза, се връща в „Берта Исла“ към темите, които следва непрестанно – за тайната и живота в лъжа, предателството и измамата, крехкостта на чувствата. В началото романът сякаш влиза в жанра на шпионския трилър, но много бързо го напуска. Читателите не научават нищо за операциите на Томас, липсва ореолът на Агент 007, в края на романа той, макар и все още млад, е самотник, изхвърлен от системата, прави опити да разбере кой и как е предначертал живота му. [...]