Митко Новков

Митко Новков (1961), роден в с. Бързия, общ. Берковица. Завършил е Софийския университет „Свети Климент Охридски”, специалност психология, втора специалност философия. Доктор на Факултета по журналистика и масова комуникация на същия университет. Автор на 6 книги, на множество публикации във всекидневния и специализирания културен печат. Старши редактор в Редакция „Радиотеатър” на Програма „Христо Ботев” на БНР. Носител на няколко национални награди, между които „Паница” за медиен анализ (2003) и „Христо Г. Данов” за представяне на българската литература (2016).

Франциск и бедните

Автобиографията на папа Франциск носи светлото и доверчиво име – „Надежда“. Тази доверчивост не е изсмукана от пръстите – за Божията благосклонност малкият е слушал разказите на своите близки и те са попивали в душата му; нито е някаква инфантилна наивност: той я е виждал в блесналите очи на хората, които среща, в силните ръце, с които се здрависва, в топлите устни, които целуват ръката му на пастир. И тъкмо те, хората, го довеждат до убеждението: „Никой не се спасява сам“. Убеждение, което се е превърнало във вяра... [...]

Епопея на литографиите

Историята е разказ. Това е аксиома още от Херодот, нейния баща. Този разказ обаче и на самите гърци не е сякаш достатъчен, затова го допълват с изображения. Най-напред върху керамика – чернофигурна и червенофигурна, където откриваме изрисувани гръцките победи над персийските пълчища. Все пак един от най-известните образи на военна победа не е гръцки, а римски: мозайката от Къщата на Фавна в Помпей, показваща как Александър Велики сразява цар Дарий в битката при Иса (5.XI.333 г. пр.Хр.). [...]

Сирнорил, оттатък времето

Книгата излиза и свършва. За дни. Тиражът е изчерпан, ще трябва нов. Книгата е „Пилигрим от края на света“, неин автор е Борис Христов с приписка от Иван Станков. И още двама: Сирнорил и М., „Надолу от Бог“, и Мартин Христов, „Най-умната глупост“. Но не, не е книгата колективно дело, скрепява я могъщата фигура на поета, намерил уют в Лещен и оттам провождащ сигнали за доброта, за красота, за творчество. Всякакво творчество: словесно, картинно, естествено, етично и естетично. Вдъхновяващо творчество, което не свършва. [...]

Македония, класическата

Не го бях осъзнавал, разкриха ми го в Хърватия: преводачката от български Ксения Маркович ме светна: „Там, където се съберат трима българи, двама от тях винаги са с корени от Македония“. Много пъти съм проверявал нейните думи, верни излизаха. Аз съм третият, а първите двама – все македонци. Но не днешни, северни, а изконни, класически: от онези, чиито предци са преброждали чукарите край Вардар, Дойран, Охрид и Пирин, за да воюват за свобода и достойнство. Много книги, много спомени, много изследвания... [...]