Култура / Митко Новков

Митко Новков

Митко Новков (1961), роден в с. Бързия, общ. Берковица. Завършил е Софийския университет „Свети Климент Охридски”, специалност психология, втора специалност философия. Доктор на Факултета по журналистика и масова комуникация на същия университет. Автор на 6 книги, на множество публикации във всекидневния и специализирания културен печат. Старши редактор в Редакция „Радиотеатър” на Програма „Христо Ботев” на БНР. Носител на няколко национални награди, между които „Паница” за медиен анализ (2003) и „Христо Г. Данов” за представяне на българската литература (2016).
79 публикации

Три изненади

21.10
2025

Владо Трифонов – авторът на романите „Суета, суета“ („Жанет 45“, 2019) и „Писателката (15 дни с Фани Попова-Мутафова)“ („Лемур“, 2023), с най-новия си роман „Айлин“ ни поднася три изненади. Като не съм сигурен дали нарочно ни ги предоставя, или по-скоро е странично (колатерално) следствие от писателския му натюрел. За който без страх може да се каже, че той е всеки път неочакван; по някакъв начин тъкмо изненадващ, сюрпризиращ. Но така или иначе, изненадите ги има и ще се опитам да ги очертая – доколкото мога, разбира се. [...]

Прочети повече...

Жан-Жак Русо, XXI век

24.09
2025

Тия две книги на Капка Касабова – „Еликсир“ и „Анима“ – трябва да се четат една след друга. Не само защото с темите си те някак органично се стиковат – „Еликсир“ е за растителния свят, „Анима“ – за животинския (флората и фауната, тъй да се рече), но и защото настроенията, внушенията, убежденията, идеологията им в крайна сметка си пасват като плочки от домино; разбъркано домино, което показва как човечеството все повече се е отдалечило от природата и е на път да погуби себе си – своите основания и своите въжделения. [...]

Прочети повече...

Полутония

05.08
2025

Животът може да се живее и така – безшумно, дълбоко. Но не, не незабележимо, нито с хладна отстраненост, а с тиха интензивност, която намира своя най-силен паралел в музиката. „Кайротични прелюди“ – книгата с 12 есета на Антоан Асенов, (ни) внушава тъкмо това: „Има възторзи по-кратки от времето да кажеш ах“; „Без защо – да кацнеш. Да отлитнеш – без защо“; „Още малко, ето: всичко се държи на още малко“; „Има моменти, когато човек е по-широк от живота си“; „Да слушаш музика е като да виждаш диханието“… [...]

Прочети повече...

Един българин в Париж

27.05
2025

Българинът в Париж е Любомир Пипков, прочутият наш композитор, а за това какво е правил във френската столица и как е преборвал предизвикателствата, които градът му е отправял, научаваме от една безценна книга – „Писма от Париж“. Писмата са обработени и събрани от проф. Юлиян Куюмджиев. Кореспонденцията обхваща шест години – от 1926 до 1932, през които младият Пипков живее в Париж, за да учи композиция при Пол Дюка. Предоставена е на проф. Куюмджиев от дъщерята на Любомир Пипков, Яна Пипкова... [...]

Прочети повече...