Култура / Митко Новков

Митко Новков

Митко Новков (1961), роден в с. Бързия, общ. Берковица. Завършил е Софийския университет „Свети Климент Охридски”, специалност психология, втора специалност философия. Доктор на Факултета по журналистика и масова комуникация на същия университет. Автор на 6 книги, на множество публикации във всекидневния и специализирания културен печат. Старши редактор в Редакция „Радиотеатър” на Програма „Христо Ботев” на БНР. Носител на няколко национални награди, между които „Паница” за медиен анализ (2003) и „Христо Г. Данов” за представяне на българската литература (2016).
68 публикации

Смешен преход

20.10
2024

Або не ни оставя да се чудим как му се иска да разказва, тръгва откровено: „Още от малък много исках да съм забавен“. Следват различни младежки истории от прехода, но изложени не с мрънкане, а с майтап, че даже и с лекомислие: „Живеехме безпризорното юношество на провинциалния гимназист в столицата“. А всяко юношество е купон и нарушаване на правилата – не толкова от някаква предразположеност към девиантно поведение, а защото така е прието за подрастващите: „Тука е така – правилото е да се престъпва правилото“. [...]

Прочети повече...

Живи и живописни

23.09
2024

Паскал Киняр описва фреска, която е видял в Помпей, изобразяваща Медея и децата ѝ миг преди колхидската магьосница да вземе ножа и да ги заколи. Картината се намира в „Къщата на Диоскурите“ и е реплика на по-старо произведение, нарисувано от художника Тимомах от Византион. За нея разказва и Петко Петков в книгата си „Тимомах от Византион“, треперейки не от ужас, а от възхита: за него картината е олицетворение на онова древно естетическо богатство, което е под носа ни и което газим с краката си... [...]

Прочети повече...

Борис Шивачев, еталонът

05.07
2024

Има имена в българската култура, които незаслужено биват прикрити нейде в гънките ѝ, почти невидими, почти непознати. Обикновено това са творци, които не се вписват в канона и с иновативната си дейност изскачат от стегнатите му рамки. А в същото време са направили много, за да бъде лицето ни симпатично пред света. Сещам се например за Кирил Кръстев – един от най-ерудираните българи през ХХ век, или за Борис Шивачев – човека, който с цялото си дело е настоявал, че нашата култура трябва да се отвори към глобалното. [...]

Прочети повече...

Тъмната страна на светлото минало

22.05
2024

Митовете за социализма нямат край. Изглежда носталгията по младостта за мнозина от моето поколение се е преобразила в носталгия по социализма. От мои студенти научих: бабите и дядовците каканижели и набивали в главите им как в соцвремената всичко било спокойно и подредено, без изненади. Вярно, подредено: отиваш да работиш по разпределение за жълти стотинки – истинско заточеничество; живееш не там, където искаш, а където си роден – истинско крепостничество; изкарват те на съботници, бригади, трудови дни... [...]

Прочети повече...