Митко Новков

Митко Новков (1961), роден в с. Бързия, общ. Берковица. Завършил е Софийския университет „Свети Климент Охридски”, специалност психология, втора специалност философия. Доктор на Факултета по журналистика и масова комуникация на същия университет. Автор на 6 книги, на множество публикации във всекидневния и специализирания културен печат. Старши редактор в Редакция „Радиотеатър” на Програма „Христо Ботев” на БНР. Носител на няколко национални награди, между които „Паница” за медиен анализ (2003) и „Христо Г. Данов” за представяне на българската литература (2016).

Полутония

Животът може да се живее и така – безшумно, дълбоко. Но не, не незабележимо, нито с хладна отстраненост, а с тиха интензивност, която намира своя най-силен паралел в музиката. „Кайротични прелюди“ – книгата с 12 есета на Антоан Асенов, (ни) внушава тъкмо това: „Има възторзи по-кратки от времето да кажеш ах“; „Без защо – да кацнеш. Да отлитнеш – без защо“; „Още малко, ето: всичко се държи на още малко“; „Има моменти, когато човек е по-широк от живота си“; „Да слушаш музика е като да виждаш диханието“… [...]

Един българин в Париж

Българинът в Париж е Любомир Пипков, прочутият наш композитор, а за това какво е правил във френската столица и как е преборвал предизвикателствата, които градът му е отправял, научаваме от една безценна книга – „Писма от Париж“. Писмата са обработени и събрани от проф. Юлиян Куюмджиев. Кореспонденцията обхваща шест години – от 1926 до 1932, през които младият Пипков живее в Париж, за да учи композиция при Пол Дюка. Предоставена е на проф. Куюмджиев от дъщерята на Любомир Пипков, Яна Пипкова... [...]

Популизмите ни, непреходни

Някому би могло да се стори странно, че професор по средновековна философия, специалист по гръкоезичната ромейска империя Византия, се е заел да дълбае един чисто политически и изконен български феномен – популизма. В „Българските разломи“ Георги Каприев недвусмислено заявява, че това е задачата му, и тръгва да я решава с привичната си методичност, начетеност, напористост. И човек – след като затвори последната страница, разбира, че няма нищо странно в това захващане, напротив. [...]

Чудно чуден Чудомир

„Чудомир е сред най-четените и обичани български писатели, той е и сред най-разпознаваемите художници“, пишат в „Многообразният Чудомир в неговото време“ професорите Алберт Бенбасат и Николай Аретов. Прави са, разбира се, но така поставят пред нас сложно питане: защо, след като е „сред най-обичаните“, Чудомир влиза в учебниците едва през 2018 г. с 4 разказа? В съвместното си изследване двамата литературни историци и анализатори ни предоставят важен материали за отговора на този въпрос. [...]