Митко Новков

Митко Новков (1961), роден в с. Бързия, общ. Берковица. Завършил е Софийския университет „Свети Климент Охридски”, специалност психология, втора специалност философия. Доктор на Факултета по журналистика и масова комуникация на същия университет. Автор на 6 книги, на множество публикации във всекидневния и специализирания културен печат. Старши редактор в Редакция „Радиотеатър” на Програма „Христо Ботев” на БНР. Носител на няколко национални награди, между които „Паница” за медиен анализ (2003) и „Христо Г. Данов” за представяне на българската литература (2016).

Сън ли бе или…

… или илюзия. Този куплет от песента на ФСБ ми изникваше постоянно, докато четях литературната анкета на Боряна Владимирова с Владимир Левчев, озаглавена „Животът – спомен за сън“. Не само защото самият анкетиран признава, че стихотворението, емблематично за него, е „Кой сънува моя живот“, не само защото анкетиращата го нарича „един от най-лунните поети в българската литература“, а най-вече заради начина, по който стои Владимир Левчев пред анкетиращата – между унеса на съня и (раз)очарованието на илюзията. [...]

Роман-молитва

Пред Юрий Дачев в предаването „Рецепта за култура“ по БНТ 2 Емилия Дворянова казва за новия си роман „Свидетели на небеса“, че е роман за вярата. „Лее се, както се лее животът“, продължава признанията си тя, за да ни причасти към цялата своя отдаденост, с която е подходила към историята в него. А историята е необикновена, почти чудодейна: за Галина Везенкова, монахиня Касиния, чийто живот обаче не е показан в светата обител, а преди встъпването в нея. Един път към вярата, към най-сърдечните ѝ кътчета… [...]

В началото бе Разказвачът…

„В начало беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото“. Това първо изречение от Евангелието на Йоана е може би за литературата най-важното, най-решаващото. След като Словото е у Бога и Той е Словото, изводът може да бъде един-единствен – Бог е разказвач. „В началото бе Словото“ значи „В начало бе Разказвачът“. В най-новия роман на Владимир Зарев „Объркани в свободата“ има такъв разказвач – монах исихаст, който скита, запаметява и разказва/описва случващото се по време на османското завладяване на Балканите... [...]

Ани Илков, искрено и лично

Жанрът литературна анкета в българското писмовно поле е с богати традиции. Още от 1895 г., когато проф. Иван Шишманов задава знаменитите си въпроси към Иван Вазов и Алеко Константинов, превърнали се в сакрални. Институтът по литература на БАН удържа традицията. Първият избор е поетът Ани Илков, разговоря Боряна Владимирова. Заглавието на анкетата е в духа на Ани-Илковото писане – „Сеч и меланхолия“. Седем разговора с човек и творец, когото Боряна Владимирова определя като „див петел и елен едновременно“. [...]