Митко Новков

Митко Новков (1961), роден в с. Бързия, общ. Берковица. Завършил е Софийския университет „Свети Климент Охридски”, специалност психология, втора специалност философия. Доктор на Факултета по журналистика и масова комуникация на същия университет. Автор на 6 книги, на множество публикации във всекидневния и специализирания културен печат. Старши редактор в Редакция „Радиотеатър” на Програма „Христо Ботев” на БНР. Носител на няколко национални награди, между които „Паница” за медиен анализ (2003) и „Христо Г. Данов” за представяне на българската литература (2016).

Роман-молитва

Пред Юрий Дачев в предаването „Рецепта за култура“ по БНТ 2 Емилия Дворянова казва за новия си роман „Свидетели на небеса“, че е роман за вярата. „Лее се, както се лее животът“, продължава признанията си тя, за да ни причасти към цялата своя отдаденост, с която е подходила към историята в него. А историята е необикновена, почти чудодейна: за Галина Везенкова, монахиня Касиния, чийто живот обаче не е показан в светата обител, а преди встъпването в нея. Един път към вярата, към най-сърдечните ѝ кътчета… [...]

В началото бе Разказвачът…

„В начало беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото“. Това първо изречение от Евангелието на Йоана е може би за литературата най-важното, най-решаващото. След като Словото е у Бога и Той е Словото, изводът може да бъде един-единствен – Бог е разказвач. „В началото бе Словото“ значи „В начало бе Разказвачът“. В най-новия роман на Владимир Зарев „Объркани в свободата“ има такъв разказвач – монах исихаст, който скита, запаметява и разказва/описва случващото се по време на османското завладяване на Балканите... [...]

Ани Илков, искрено и лично

Жанрът литературна анкета в българското писмовно поле е с богати традиции. Още от 1895 г., когато проф. Иван Шишманов задава знаменитите си въпроси към Иван Вазов и Алеко Константинов, превърнали се в сакрални. Институтът по литература на БАН удържа традицията. Първият избор е поетът Ани Илков, разговоря Боряна Владимирова. Заглавието на анкетата е в духа на Ани-Илковото писане – „Сеч и меланхолия“. Седем разговора с човек и творец, когото Боряна Владимирова определя като „див петел и елен едновременно“. [...]

По Бернхард, ама не съвсем

Валентин Калинов не само прилича на Бернхард, той е и различен. И не единствено защото австрийският писател предпочита романите и драмите, но също и в нещата, които двамата описват, и в начина, по който ги описват. Българският автор съзнателно прескача Бернхард, за да стигне до едри метафизически мъглявини, които австриецът ненавижда и го декларира неведнъж; така Валентин Калинов пише и по Бернхард, но и отвъд Бернхард. Второ, Бернхардовата прицелна провокация и Калиновата прицелна провокация се разминават... [...]