Култура / Митко Новков
Евридика, завърналата се
Поезията е рожба на мита, затова ще започна с мит. Много стар мит. Но и малко нов. В Родопите Орфей е музикален властелин, с лирата си стихва растения и животни, нимфите го обожават, траките го възхваляват… Той също възхвалява една нимфа, Евридика, радват се на любовта сред цъфтящата природа. Боговете обаче – къде от завист, къде от скука, решават, че не им се полага толкова радост, и изпращат змия, която да ухапе Орфеевата любима. Евридика умира, Орфей е съкрушен… Лирата му замлъква, [...]
Като Толстой. И като Вазов
Каквото прави Лев Николаевич за руснаците през XIX в., каквото прави Иван Вазов за българите в края на XIX и началото на XX в., същото прави и Захари Карабашлиев за българите в началото на XXI в. А именно: откликва на тревогите им, отговаря на вълненията им, съответства на домогванията им. Всеки негов роман е такъв, такъв е и последният му „Рана“. В който, между другото, срещаме и Вазовите „братя славянски“, „неканени гости“. Преди време „18% сиво“ постави въпроса какво като българи правим в странство... [...]
(не)Поезия: думи в центрофугата
Винаги съм се чудел защо Илко Димитров, бидейки като пишещ предимно човек на мисълта, определя книгите си като поезия, а не като друг вид словесно изкуство, по-плътно пасващо на творческата му нагласа? От общо 18 авторски заглавия 14 са посочени като поезия, включително последното, „Веднъж през август”. Средният читател обаче трудно би признал книгата за поетическа, чак би настръхнал от неприемане. И да, би казал въобразеният среден читател, формата е стихотворна, но какви стихове са тия? [...]
Животи вкратце
Критиката е литература, кинокритикът Божидар Манов за сетен път го доказва. Няма-няма, и се появи някой критик с художествено произведение, и то стойностно художествено произведение. И не говоря за някогашните и днешни редактори на „Литературен вестник“, чието творческо битие изначално осцилира между двете и понякога е трудно да кажеш за Амелия Личева например повече поет ли е, или критик. Не зная какъв знак да турим на тоя феномен, но ако съдим по тъжните разкази на Божидар Манов, нека да е положителен. [...]