Култура / Митко Новков
Чудно чуден Чудомир
„Чудомир е сред най-четените и обичани български писатели, той е и сред най-разпознаваемите художници“, пишат в „Многообразният Чудомир в неговото време“ професорите Алберт Бенбасат и Николай Аретов. Прави са, разбира се, но така поставят пред нас сложно питане: защо, след като е „сред най-обичаните“, Чудомир влиза в учебниците едва през 2018 г. с 4 разказа? В съвместното си изследване двамата литературни историци и анализатори ни предоставят важен материали за отговора на този въпрос. [...]
Чехълчета на панспермията
През октомври 2024 г. българската книжна лавица се обогати с още една книга – „Панспермия. Халюцинация за роман“ от Полина Видас. Като казвам обогати, имам предвид буквално: преди тази книга българската литература беше по-бедна, след нея е вече по-богата. Много по-богата. По-звездна… Прочее, ако не знаете какво е панспермия, ще ви светна: това е научна теория, според която животът на Земята се е зародил от Космоса. От звездите, тоест. Прелитат покрай планетата всякакви метеори и комети, падат върху нея... [...]
П като подсъзнание
На Балканите, където мъжете не се славим с твърде прилично подсъзнание (но пък за сметка на това в съзнанието си сме свенливи и любовно плахи), като се стигне до П-то в подзаглавието на романа, ясно е какво можем да си помислим. Да, ама нищо подобно, ще бъдем излъгани. Но пък няма да бъдем разочаровани, защото „Тезеят в своя лабиринт“ на Красимир Димовски е едно такова българско писане, изразяващо всичките хубости на почерка ни: изненадващ, остроумен, своеобразен и разнообразен; неповторим. [...]
Невъзможно е да се измами историята. Разговор с Михаил Зигар
Всички, които живеят в днешна Русия, са формирани от това, което се учи в училище. И Пушкин, и Толстой, и Достоевски са тези конструкти, от които се състои манталитетът на абсолютно всички руснаци – от Путин до противниците на войната. Не може да се каже, че руската култура е виновна или невинна. Затова се заех да си изясня до каква степен не сме оценявали правилно мнозина руски писатели. Тук е вината ни и тази вина трябва да поемем върху себе си, защото сме ги възприемали неправилно – като светци и „свещени крави“. [...]