Списание Култура - лого

месечник за изкуство, култура и публицистика

  • За изданието
  • Контакти
  • 02 4341054
  • Уводна статия
  • Тема на броя
  • Интервю
  • Сцена
  • Идеи
  • Изкуство
  • Книги
  • Кино
  • Под линия

Култура / Брой 5 (3008), Май 2024

22 05

Тъмната страна на светлото минало

От Митко Новков 0 коментара A+ A A-

„От кражби до убийства. Криминалните престъпления в България (1944–1989)“, Стефан Иванов, „Сиела“, ИИБМ, 2024 г.

Митовете за социализма нямат край. Изглежда носталгията по младостта за мнозина от моето поколение се е преобразила в носталгия по социализма. От мои студенти научих: бабите и дядовците каканижели и набивали в главите им как в соцвремената всичко било спокойно, животът бил подреден, без изненади. Вярно, подреден: отиваш да работиш по разпределение за жълти стотинки – истинско заточеничество; живееш не там, където искаш, а където си роден – истинско крепостничество; изкарват те на съботници, бригади и трудови дни, без да те питат – истинско робовладелство…

В масовото съзнание обаче сякаш най-силно се шири митът – мит, който не спира да се репродуцира и да циркулира разбойнически: митът за спокойния и безопасен живот. Тогава, видите ли, убийства е нямало, пък ако е имало, бързо ги разкривали; кражбите били нула или поне нищожни; колкото до изнасилванията – какви ти изнасилвания, при нас в соца секс няма, ние с такива неща не се занимаваме (както за смях и резил пред цял свят изрече една woman sovieticus по един от телемостовете, провеждани по време на перестройката между СССР и САЩ).

Не е смешно, печално е. Защото тези митове тровят мозъка и превръщат народа ни в един от най-изостаналите в умствено отношение от някогашния лагер. Затова е задължително срещу подобни митове да се възправяме със средствата на науката, на детайлния анализ, на представянето с факти и статистики, които да покажат, че всичко онова, което се мотка из главите на масовото съзнание, е една лъжа. Гигантска, безподобна лъжа.

Че е лъжа, разбираме и от една книга, която съвсем навреме се появи, за да демаскира цялата тази изсмукана от пръстите fake story – книгата на доктора по история Стефан Иванов „От кражби до убийства. Криминалните престъпления в България (1944–1989)“. Вижда се от нея, че в тоталитарните години у нас е имало много повече тежки криминални нарушения срещу живота, личното достойнство и собствеността на социалистическия труженик, отколкото в годините на демокрация и пазарна икономика. Съвсем справедливо в своето обръщение „Към читателя от автора“ Стефан Иванов посочва как в едно българско село няколко месеца живеят врата до врата заедно с убиец, и то „на повече от един човек“. След което заключава: „Това неведение на съселяните му обаче не е предизвикано от професионален подход на службите за сигурност, които разбираемо биха искали скриване на информацията като елемент на разследването. За да „заковат“ виновника. Не, не е затова. Просто са крили от хората какво се случва. Лъжата в този случай (към което приравнявам и умишленото скриване на истината) е възцарена с единствената цел да се поддържа фалшивото усещане за „спокойствие“. […] Точно както висшите кръгове на управниците ядоха и пиха екологично чисти продукти след аварията в Чернобилската АЕЦ, а хората бяха лъгани, че всичко е наред, така и в областта на престъпността социалистическата върхушка е „пила от извора“ на истинските факти […]“.

Книгата на д-р Иванов успява по един убедителен и подплатен с богат документален материал начин да ни разкаже, че ако мислим, че през социализма не е имало престъпност, то не е защото наистина не е имало, а защото е потулвана. Въз основа на изобилно приведени данни, статистики, изказвания на висши функционери – държавни и партийни, навлизаме в един свят на кражби, грабежи, изнасилвания и убийства, от който ни настръхват косите. И то не толкова заради това, че са се случвали – човешката природа е несъвършена, лесно е да се изкуши да кривне, а поради това, че всичките тези девиантности са старателно скривани и в мъгла обвивани, само и само да не се узнаят. Българинът през социализма не е бил в безопасност, българинът през социализма е бил в постоянна опасност. А най-страшно е, че най-голямата опасност за неговия живот и сигурност е идвала от властта – властта, уж призвана да го брани, а в действителност унижаваща и измамваща го; както него самия, така и истината…

Социалистическата истина = пълна лъжа…

Споделете

Автор

Митко Новков

Коментари

За да добавите коментар трябва да се логнете тук
    Няма намерени резултати.

Архив

  • Архив на списанието
  • Архив на вестника

Изтегли на PDF


  • Популярни
  • Обсъждани
  • Арент срещу Арент. Разговор със Стилиян Йотов
    30.12.2025
  • Русия е превзета от врагове, обявили ме за враг
    30.12.2025
  • Да се потопиш в света на Пипков
    30.12.2025
  • Агнешка Холанд – За фактите и фантазията
    30.12.2025

За нас

„Култура“ – най-старото специализирано издание за изкуство и култура в България, чийто първи брой излиза на 26 януари 1957 г. под името „Народна култура“, се издава от 2007 г. от Фондация „Комунитас“.

Изданието е територия, свободна за дискусии, то не налага единствено валидна гледна точка, а поддържа идеята, че културата е общност на ценности и идеи. 
Езикът на „Култура“ е език на диалога, не на конфронтацията.


Навигация

  • За изданието
  • Контакти
  • Абонамент
  • Регистрация
  • Предишни броеве
  • Автори

Партньори

  • Портал Култура
  • Книжарница Анджело Ронкали
  • Фондация Комунитас

Контакти

  • Адрес: София, ул. Шести септември, 17

  • Телефон: 02 4341054

  • Email: redaktori@kultura.bg

 

Редакционен съвет

  • проф. Цочо Бояджиев

  • проф. Чавдар Попов

  • проф. Момчил Методиев

Следвайте ни

© Copyright 2026 Всички права запазени.

CrisDesign Ltd - Web Design and SEO