Така се правят добри хора. Разговор със Свобода Цекова и Антон Стайков

България имаше павилион на 61-вия международен панаир на детската книга в Болоня (8–11 април 2024 г.). Международният панаир на детската книга в Болоня е водещо световно събитие в областта на детското книгоиздаване. На българския щанд беше показана селекция от нови и издадени през последните години книги, направена от Вал Стоева, Зорница Христова и Кристина Тужарова. Изложбата „Радост, тъга и надежда“ представи 25 съвременни български илюстратори. Нейни куратори са Антон Стайков и Свобода Цекова... [...]

За поезията на Иван Теофилов

Две книги на Иван Теофилов излязоха наскоро. Едната – „Антология на българския символизъм“, е опит да се преодолее „измитането като есенни листа“ на български поети. Втората – „Детелина на хаоса“, събира стихотворения от различни периоди, някои невключвани в други издания, но всички те появили се след дълго мислен и прецизен избор на поета. „Пиша, защото ме привличат игрите на въображението… Пиша, въпреки абсурдността и смъртта… Най-сетне пиша, защото езикът е всичко, което притежавам...“ [...]

Облогът на Паскал

През XVII век Блез Паскал доказва, че да вярваш в Бог е по-изгодно, отколкото да не вярваш. Това днес бихме нарекли правилна оценка и управление на риска. В крайна сметка всички тръгваме от една неизгодна за нас ситуация и се опитваме да подобрим нещата. Тръгваме от една „творческа криза“... И ето, Валери Валериев в новата си книга „Мястото е свободно“ разсъждава, че има място за подобен плюс въпреки многото минуси. Тръгваме от разума и дори без професията на адвокат се борим за справедливост... [...]

Тъмната страна на светлото минало

Митовете за социализма нямат край. Изглежда носталгията по младостта за мнозина от моето поколение се е преобразила в носталгия по социализма. От мои студенти научих: бабите и дядовците каканижели и набивали в главите им как в соцвремената всичко било спокойно и подредено, без изненади. Вярно, подредено: отиваш да работиш по разпределение за жълти стотинки – истинско заточеничество; живееш не там, където искаш, а където си роден – истинско крепостничество; изкарват те на съботници, бригади, трудови дни... [...]

Разказвачът Греъм Грийн

Тайни агенти в Хавана и Сайгон, предателства, любовни афери, католическо чувство за вина и страх от смъртта. Това са някои от героите, локациите и темите в книгите на Греъм Грийн, простиращи се в близо шест десетилетия. Добре приет у нас с романите си, Грийн е автор на почти една дузина сборници с кратки разкази, които не са излизали досега. Един от най-значимите в кариерата му е „Двайсет и един разказа“, който издателство „Кръг“ представя за първи път на българските читатели в превод на Иглика Василева. [...]

Обществото на личността

Признавам, че четох книгата на Еманюел Муние с пристрастие. Харесвам неговото прекалибриране на хуманизма в концепция за личността. Особено ми допада неинвентарният подход към човека. Например, ако поставим един до друг християнския и агностичния персонализъм, подредбата им само ще потвърди калкулацията, че съществуват различни персонализми, но персонализмът не е сбор от тях и към него няма средни пътища. Муние не изисква да поглеждаме към индивида серийно, защото личността не е масово производство. [...]