Култура / Людмила Димова, Тони Николов
„Съседите“ преди Венеция
В основата на „Съседите“ са неразказаните истории на хора, които комунистическият режим преследва, лишава от свобода без присъди, обявява за „врагове на народа“ и праща в лагери за принудителен труд. Проектът е насочен към „културата на мълчание“, както я определя Лилия Топузова. В България репресиите при комунизма са известни, но не са предмет на обществен дебат, няма разказ в учебниците, няма „места на паметта“, не се говори за „помирение“. „Съседите“ съчетава устни истории, теренни проучвания, етнография и технологии... [...]
Така се правят добри хора. Разговор със Свобода Цекова и Антон Стайков
България имаше павилион на 61-вия международен панаир на детската книга в Болоня (8–11 април 2024 г.). Международният панаир на детската книга в Болоня е водещо световно събитие в областта на детското книгоиздаване. На българския щанд беше показана селекция от нови и издадени през последните години книги, направена от Вал Стоева, Зорница Христова и Кристина Тужарова. Изложбата „Радост, тъга и надежда“ представи 25 съвременни български илюстратори. Нейни куратори са Антон Стайков и Свобода Цекова... [...]
Необходим е закон за книгата. Разговор с Манол Пейков
В държави като Франция и Нидерландия още щом едно дете се роди, получава пакет с книги, специално поръчани от държавата. Става дума за детски книги, разработени от специални екипи. Книги за различни възрасти, в които има и такава, предназначена за майката. Вътре е и картата ти за библиотеката. Пример как от малък те приобщават към четенето. В един Закон за книгата трябва да се предвидени и подобни мерки. В този закон задължително трябва да присъстват и мерки по обновяването на библиотечния фонд. [...]
Формата винаги е недостатъчна. Разговор със Станислав Памукчиев
Ние постоянно опредметяваме духовна и душевна енергия. Художникът е обречен на глина, на боя, на някакъв вид материалност. Това вчувстване, а сетне и материализиране някой път преживявам като грях. Успокоението ми е, че създавам символни знаци и че срещата с тях може да ни върне „горе“. Дон ДеЛило казва, че „ние сме работници в асансьор“. Нашата артистична интуиция хваща съдържания незнайно откъде и се опитва чрез визуализации и символизации да им намери присъствие, те да бъдат ключ към тези съдържания. [...]