Защо този път животните? Досега беше малкият човек, селото, реката и миналото, което според Иван Станков има една-единствена форма на битие и тя е винаги в сегашно време. Новата книга има предвид миналото, но действието се развива в настоящето, в едно днешно полузапустяло село с нови герои. Те нищо чудно да са дошли и от предишното славно село, това на Радичков, и от Йовковите „Ако можеха да говорят“. Хем в традицията, дълбоко позната на проф. Станков, хем в сегашното, което чака да бъде видяно и разказано. [...]
В летния списък, докато бях в малките класове, влизаше книгата „Преживяното“ от Тодор Влайков. Взех я от читалищната библиотека, но така и не я прочетох. Затова пък написах заглавието ѝ в своя читателски дневник, все едно съм я прочела. Този лек, почти несъществуващ за мен грях след години напомни за себе си, когато след 1989 г. преименуваха улицата на моето училище на Тодор Влайков. Този формален повод да я прочета нямаше да е важен, ако по-рано знаех какво съкровище е създадената литература от Влайков. [...]
Често си лягаме в тези чаршафи, доволно омачкани и част от епиграфа в романа на Панайотопулос. Затова избрах да пиша за тази книга: съмнявам се в свободата. И заедно с това в черно-бялото разделение, довело епохата на конфликтност и конфронтация, тъкмо нашата. Но най тежат вездесъщата категоричност и липсата на нюансираност. В книгата саможивият учен Цимерман открива гена на твореца. Всички хора на изкуството стават годни или негодни чрез най-обикновен кръвен тест. Ако тестът е отрицателен, си уволнен от работа. [...]
В новата книга на Валери Вергилов „Природи и реалности“ има нова селекция и подредба на стихотворенията. Създаден е нов баланс, нови везни и нов шанс на поетическото да навлезе в дълбокото. Безследната вода става герой в „Хорово изпълнение“, за пореден път проговаря езикът логос. Актът на повторението може да промени смисъла, да изясни времето. Дали нямаме наивната надежда, че някой път могат сами да се подредят? Реч по реката. Може да я отнесе и който разбрал – разбрал, но може и реката да замръзне. [...]
