Култура / Брой 5 (3008), Май 2024

„Двайсет и един разказа“, Греъм Грийн, превод от английски Иглика Василева, художник Дамян Дамянов, издателство „Кръг“, 2024 г.

Тайни агенти в Хавана и Сайгон, предателства, любовни афери, католическо чувство за вина и страх от смъртта. Това са някои от героите, локациите и темите в книгите на Греъм Грийн, простиращи се в близо шест десетилетия, винаги на границата между развлечението и сериозната литература. Добре приет у нас с романите си, Грийн е автор на почти една дузина сборници с кратки разкази, които не са излизали досега. Един от най-значимите в кариерата му е „Двайсет и един разказа“, който издателство „Кръг“ представя за първи път на българските читатели в превод на Иглика Василева.

Сборникът (1954 г.) започва с три късни разказа, които не са публикувани дотогава: „Синият филм“, „Специални задължения“ и „Разрушителите“. По стечение на обстоятелствата те са едни от най-добрите в книгата. Така, обратно на хронологичната подредба, читателят се уверява в развитието на Грийн като писател, в неговата ефективна пестеливост и способност за внушаване на множество значения. Апотеоз на всичко това е първият разказ, „Разрушителите“ – безпощаден поглед към следвоенна Англия и отмъстителната ярост на младото поколение.

Банда хлапета с неохота приемат за нов член Тревър – син на архитект от по-висшата класа, който ги печели с плана си да унищожат 200-годишна къща, оцеляла по време на лондонския блицкриг. Къщата принадлежи на отсъстващия за няколко дни възрастен господин Томас и малките хулигани се захващат за работа. Влизат с чукове и триони и разглобяват сградата греда по греда. Откриват пари, но ги изгарят. На въпрос защо мрази собственика, Тревър отговаря: Изобщо не го мразя. Нямаше да е такъв кеф, ако го мразех. Цялата тая работа с любов и омраза, тя е дрън-дрън за лигльовци. Съществуват само неща, Блеки. Това сляпо отмъщение може да се разтълкува като бунт към бащата, като бунт към английския империализъм, но и като естествено последствие от войната. Благодарение на отстраненото писане на Грийн развитието изглежда едновременно безмилостно и неизбежно, а за допълнително объркване разказът завършва с репликата: Нищо лично, но трябва да признаете, че е смешно.

„Синият филм“ ни отвежда в Тайланд, където млада двойка отива на кино от скука, за да гледа „френски филми“. В единия жената разпознава съпруга си в еротична сцена, но като много млад. Отвратена от него, тя му задава въпроси, които причиняват разрив в отношенията им. Пропит от самота и съжаление, на фона на екзотична локация, този разказ ни подсказва, че е писан по времето на романа „Тихият американец“. В сборника е поместен и разказът „Стаята в сутерена“ – екранизиран през 1948 г. от Карол Рийд, който година по-късно снима и „Третият човек“, отново по Грийн, обвързвайки завинаги английския писател с канона на голямото кино,

„Уви, бедни Мейлинг“ е хумористичен по чеховски. В него въпросният Мейлинг (безобиден и безрезултатен) се оплаква от чувствителен стомах, който възпроизвежда някои звуци, достигнали до него: концертна музика, тракане на пишеща машина или сигнала за въздушна тревога. Грийн пише разказа с цел да повдигне духа на войниците по време на войната. С подобна цел е замислен и „Краят на партито“, който през метафората за детски рожден ден описва смразяващите последици от посттравматичния стрес.

Повлиян като млад от Хенри Райдър Хагард, а по-късно от Джоузеф Конрад и Хенри Джеймс, Грийн е по-близо като статус до първия. Според Антъни Бърджес не е от значимите писатели, макар да притежава усет към построяването на добър сюжет. Ивлин Уо, вероятно поради приятелството си с Грийн, е по-благосклонен и изтъква неговата чистота в прозата, която не разсейва читателя. Днес, тридесет години след смъртта му, Грийн изглежда все така неуловим.

Този очарователен и развлекателен автор, в чиито книги се прокрадват пророчески геополитически прогнози и теологични размишления, озадачава критиката с разнообразното си творчество. Историите, побрани в настоящия том, свидетелстват за широк спектър от теми и настроения и преди всичко за любовта му към интригата. Краткият формат му позволява да завърже умело възела на сюжета и да изненада с неочакван финал. Ако Греъм Грийн беше написал повече разкази, вероятно щеше да бъде запомнен като един от майсторите в жанра.