Катя Атанасова

Катя Атанасова е завършила българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“, специализирала е „Културни и литературни изследвания“ в НБУ. Работила е като преподавател по литература, литературен наблюдател на в-к „Капител“, после редактор в „Капитал Лайт“. Била е творчески директор на две рекламни агенции, главен редактор на списанията EGO и Bulgaria Air. Има издаден един сборник с разкази – „Неспокойни истории“, С., 2006, „Обсидиан“. Автор е на пиесата „Да изядеш ябълката“. Нейният разказ „Страх от глезени“ (Fear of Ankles), в превод на Богдан Русев, бе селектиран за годишната антология Best European Fiction на американското издателство Dalkey Archive Press, която излезе в началото на 2014 г. Води спецкурсове в СУ и НБУ.

Думи във война

Истории, кратки спомени, изповеди, фрагменти от войната. Изречени, споделени, случайно „изпуснати“. Украинският поет, преводач и литературовед Остап Сливински, заедно със своите „съавтори и съавторки“, както ги нарича, ги е събрал в този „Речник на войната“. Те не са новини, репортажи и анализи. Те са гласовете на онези, които живеят във война. Които знаят за нея повече от всеки друг, които имат други, различни думи да я изричат. Хора, различни – военни, доброволци, лекари, артисти – принудени да напуснат домовете си. [...]

Какво да правим с Ани Илков?

Въпросът ми не е случаен и не е метафоричен, не е ефект за привличане на читателско внимание, какъвто заглавията тъй или иначе целят. Въпросът е искрен и обмислен. Аз, след дълго четене на събраните стихотворения на поета, много от които познавам, разбрах, че в „Бързо насън“ те са колкото онези, които помня, харесвам и съм решила, че разбирам, толкова и не са. Не само заради новия подбор, а и заради възможността за цялостен прочит на тази поезия. В развитието ѝ, в промените и в постоянството на изборите... [...]

Светове на живи и на мъртви

Краткият роман на аржентинката Селва Алмада „Не е река“ беше номиниран за Международен Букър 2024 г. Той е трети за нея, тя е авторка и на разкази и публицистика, както и на филмов дневник, писан на снимачната площадка на филма Zama, режисиран от Лукреция Мартел, създаден по романа на Антонио ди Бенедето. Началото е някак еднозначно. Трима мъже – двама възрастни и един тийнейджър, са на риболов в безименна река. Единият е в лодката, изправен, с револвер в ръка. Казва се Енеро Рей... [...]

Чернеещо слънце

„Пророческа песен“ е антиутопия, представяща ни кошмарен свят. В Ирландия властва „Националният алианс“, антидемократична, националистическа партия, която бавно и методично превръща държавата в чудовище, в което властва униформата. „Предполага се, че държавата не е, за да те тормози, не е, за да влиза в къщата ти като великан човекоядец, да сграбчи бащата в лапите си и да го налапа…“ Така предполага Айлиш, героинята в този роман, когато прибират мъжа ѝ Лари, виден деец в Синдиката на учителите. [...]