Катя Атанасова

Катя Атанасова е завършила българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“, специализирала е „Културни и литературни изследвания“ в НБУ. Работила е като преподавател по литература, литературен наблюдател на в-к „Капител“, после редактор в „Капитал Лайт“. Била е творчески директор на две рекламни агенции, главен редактор на списанията EGO и Bulgaria Air. Има издаден един сборник с разкази – „Неспокойни истории“, С., 2006, „Обсидиан“. Автор е на пиесата „Да изядеш ябълката“. Нейният разказ „Страх от глезени“ (Fear of Ankles), в превод на Богдан Русев, бе селектиран за годишната антология Best European Fiction на американското издателство Dalkey Archive Press, която излезе в началото на 2014 г. Води спецкурсове в СУ и НБУ.

Бродещ през времената

Може би в началото трябва да кажа, че ще стане дума не само за стиховете на поета, но и за есеистичната му проза в „Милиони малки убийства“. Формално, защото двете книги излязоха по едно и също време, а неформално и много по-важно – заради смисловите връзки между тях. Но да започнем с автора. Не за друго, а защото въпреки пристрастията ми към „отстраняването“ днес, през 2024 г., възвестената „смърт на автора“ (по Ролан Барт) идва леко в повече. Или да кажем по-просто – не работи. Поне за мен, в случая на Йордан Велчев. [...]

Дочаканият звук

Две книги с поезия има Мария Калинова преди „Слънце-техника“ – „Окото“ (2004) и „Подножието на вечерята“ (2008). Присъждани са ѝ награди за поезия, но тя е и университетски преподавател по теория на литературата, и автор на сериозни академични изследвания. Не споменавам последното единствено за да уплътня краткото представяне на Калинова пред непознаващите поезията ѝ читатели. Правя го, за да ги подготвя, че срещата им със стиховете ѝ ще е неочаквана, сложна, стряскаща, но и надявам се, искрено очароваща. [...]

Любов като поезия

„Следлюбов“ е красива книга. Съчетание на красива любовна поезия и красиви рисунки. Споени в едно цяло. Философът и историк на идеите Цочо Бояджиев събира в нея свои стихове, посветени на любовта. Поезията не е обикновено изкушение за учения. Той я пише в по-ранни години, после замълчава, но пак се връща към нея... И пише сигурно не просто защото тя му е важна. Мисля си, че по-скоро тя е Дом, онова съкровено обиталище, в което думите са смисъл, в което човекът е колкото тук и сега, толкова и някъде другаде, отвъд. [...]

За поезията на Иван Теофилов

Две книги на Иван Теофилов излязоха наскоро. Едната – „Антология на българския символизъм“, е опит да се преодолее „измитането като есенни листа“ на български поети. Втората – „Детелина на хаоса“, събира стихотворения от различни периоди, някои невключвани в други издания, но всички те появили се след дълго мислен и прецизен избор на поета. „Пиша, защото ме привличат игрите на въображението… Пиша, въпреки абсурдността и смъртта… Най-сетне пиша, защото езикът е всичко, което притежавам...“ [...]