Катя Атанасова

Катя Атанасова е завършила българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“, специализирала е „Културни и литературни изследвания“ в НБУ. Работила е като преподавател по литература, литературен наблюдател на в-к „Капител“, после редактор в „Капитал Лайт“. Била е творчески директор на две рекламни агенции, главен редактор на списанията EGO и Bulgaria Air. Има издаден един сборник с разкази – „Неспокойни истории“, С., 2006, „Обсидиан“. Автор е на пиесата „Да изядеш ябълката“. Нейният разказ „Страх от глезени“ (Fear of Ankles), в превод на Богдан Русев, бе селектиран за годишната антология Best European Fiction на американското издателство Dalkey Archive Press, която излезе в началото на 2014 г. Води спецкурсове в СУ и НБУ.

Разказвач на истории за любов и кръв

Неочаквана среща с непознат досега у нас текст от автор, който е известен на българската аудитория не като писател, а като художник. Още повече че ретроспективната мащабна изложба „Жорж Папазов – осветителят“ с куратор Мария Василева беше показана преди няколко години в Националната галерия – Двореца. Оказва се, че художникът, „един от най-ярките български модернисти“, е и писател, има публикувани седем книги, шест от които във Франция. „Поп Васил. Българска повест“ е една от тях, написана е на френски език... [...]

Някой вика в теб

Новата книга с разкази на Албена Стамболова (третата след „Многоточия“ и „Драки и къпини“), вече утвърдено име в българската проза от последните трийсет години, не „предава“ тематичните избори, стилистичните установености, психологическата нюансираност – все достижения, които познаващите текстовете ѝ вече са открили за себе си. Още си спомням „Това е както става“ и „Хоп-хоп звездите“ – ранните романи на Албена Стамболова, чрез които я открих като авторка. [...]

Писма между приятели

Писмата между двама големи писатели – Пол Остър, добре познат на българската публика с „Нюйоркска трилогия“, „Лунен дворец“, „Книга на илюзиите“, „4 3 2 1“ и др., и Дж. М. Кутси, чиито романи „В очакване на варварите“, „Позор“, „Майсторът от Петербург“ и др. също сме чели на български, са различни от това, което бихме очаквали от кореспонденцията между двама толкова известни и награждавани автори. (Дж. М. Кутси има двата Букъра и Нобелова награда от 2003 г., номинациите и отличията на Остър са безчет.) [...]

Един „радикален свидетел“ на НРБ. Разговор с Михаил Неделчев

Дори и да иска, един литературен историк просто не трябва „да се измъква“ от този пренеприятен период от развитието на българската литература. В историята не може да се оставя едно такова „бяло петно“! Най-добре сякаш осъзна у нас тази задължителна необходимост нашият колега в Нов български университет проф. Пламен Дойнов. Той ни въвлече с едно удивително постоянство и дори упоритост в осъществяването на формулирания от него голям проект „Литературата на Народна република България (1946–1990)“. [...]