Катя Атанасова

Катя Атанасова е завършила българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“, специализирала е „Културни и литературни изследвания“ в НБУ. Работила е като преподавател по литература, литературен наблюдател на в-к „Капител“, после редактор в „Капитал Лайт“. Била е творчески директор на две рекламни агенции, главен редактор на списанията EGO и Bulgaria Air. Има издаден един сборник с разкази – „Неспокойни истории“, С., 2006, „Обсидиан“. Автор е на пиесата „Да изядеш ябълката“. Нейният разказ „Страх от глезени“ (Fear of Ankles), в превод на Богдан Русев, бе селектиран за годишната антология Best European Fiction на американското издателство Dalkey Archive Press, която излезе в началото на 2014 г. Води спецкурсове в СУ и НБУ.

По пътя на израстването

Ще започна с признанието, че приех тази книга твърде лично. Правя го, за да „предпазя“ читателите от това да ми се доверят напълно. За мен 90-те са важни години. Време, в което много неща се случиха, участвахме с надежда и свръхенергия в какво ли не. Приемам лично тази книга, защото и аз срещнах смъртта през 90-те, излязох извън България за първи път, имах големи цели и големи планове. Като тийнейджър, какъвто въобще не бях. Имаше болки и разочарования. Но както съм казвала на друго място – „останаха някои приятелства“. [...]

Между световете

„Вулкан“ е сложен, направо развихрен роман. Когато го четях, имах чувството, че всички вулкани са активни, че нищо не е или по-скоро не може да остане такова, каквото е. От друга страна, в него има много детайлни, разпознаваеми в днешния ни ден неща. Героите – толкова много и различни, също могат да ни се сторят абсолютно познати, срещани във всекидневието. Но не очаквайте да има „главни“ и „второстепенни“ герои в този роман. Напротив, всички те са със своето си място, със своята си значимост за целостта на разказваното. [...]

Да не заменяме комунистическата надменност с либерална. Разговор с Бойко Пенчев

Оценностяването на „родното“ и „родовото“ не бива да бъде подминавано с лековата насмешка. „Консервативната революция на 60-те“ е сложен феномен, който е специфичен отговор на проблеми, генерирани в социалистическата култура, но той има и по-дълбоки, универсални корени. Една от най-отблъскващите черти на комунистическото мислене е интелектуалната надменност, непоколебимата увереност, че знаеш правилните отговори, а всички останали са клетници, неспособни да прозрат механизмите на историята. [...]

От светлата страна на живота

Светла книга въпреки някои тъмни времена, през които спомените преминават. Книга, в която срещата с Иван Теофилов е допускане в пространството на съкровени спомени, в творческата „лаборатория“ на поета, драматурга, преводача… В пространството на намерено спокойствие и тишина след бурите, премеждията, злочестините, а и след „големите“ надежди, възторзи, победи. Затова „За радостта и езика“ е мъдра книга. Книга на опита, на честността и почтеността, на малките или по-големи откривателства по пътя на живота... [...]