Катя Атанасова

Катя Атанасова е завършила българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“, специализирала е „Културни и литературни изследвания“ в НБУ. Работила е като преподавател по литература, литературен наблюдател на в-к „Капител“, после редактор в „Капитал Лайт“. Била е творчески директор на две рекламни агенции, главен редактор на списанията EGO и Bulgaria Air. Има издаден един сборник с разкази – „Неспокойни истории“, С., 2006, „Обсидиан“. Автор е на пиесата „Да изядеш ябълката“. Нейният разказ „Страх от глезени“ (Fear of Ankles), в превод на Богдан Русев, бе селектиран за годишната антология Best European Fiction на американското издателство Dalkey Archive Press, която излезе в началото на 2014 г. Води спецкурсове в СУ и НБУ.

Епидемия на острова

Можем да определим „Чумни нощи“ като исторически роман, пресъздаващ живота в Османската империя в края на XVIII в. и началото на XIX в., но и спокойно движещ се назад във времето, припомняйки събитията, довели до възкачването на престола на султан Абдул Хамид. Действието се развива на остров (Мингер), несъществуващ, но Памук е имал „вдъхновение“ и от Крит и Кастелоризо. Откъснатостта от света, затвореното пространство на острова са важни при постигнатото внушение за умален модел на Османската държава. [...]

Историята в диалог. Разговор с Димитър Пеев

„История славянобългарска“ се отличава с диалогичност. Тя израства от споровете на нейния автор с различни представители на балканските елити през XVIII в. и това може ясно да се проследи по текста. Освен че пише история, о. Паисий снабдява своите читатели и техните слушатели с информация и с аргументи за евентуални бъдещи спорове. Няма да сбъркаме, ако кажем, че той ненатрапчиво споделя житейски опит. Според мен именно тази диалогичност на „История славянобългарска“ я е направила толкова успешна. [...]

Вълшебникът на словото. Разговор с Любомир Илиев

„Избраникът“ наистина не е сред най-известните творби на Томас Ман – когато излиза през 1951 г., книгата е приета доста сдържано както в двете германски държави, така и в други европейски страни. На Томас Ман се лепва етикетът на автор във вече напреднала възраст, който – след като е оставил за поколенията романи като „Буденброкови“, „Вълшебната планина“ и „Доктор Фаустус“ или новели като „Смърт във Венеция“, „Марио и вълшебникът“ и „Тонио Крьогер“ – няма особено желание да се занимава с бездруго потискащата съвременност. [...]

Пространствата на паметта

Ето че след сериозната „връзка“ с Пол Остър и неговите романи, изградена от Иглика Василева и издателство „Колибри“, българските читатели ще могат да прочетат първата му публикувана прозаична творба – „Изобретяване на самотата“, 1982 г. Книгата се състои от две обособени части – „Портрет на един невидим човек“ и „Книга на паметта“. Тази обособеност обаче не може да ги разграничи, в тях читателят открива множество връзки и това, след като вече сме чели поне някои от романите му, никак не учудва. [...]