Людмила Димова

Людмила Димова е завършила българска филология във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий” и магистърската програма „Медии и междукултурна комуникация” на Европейския университет „Виадрина” във Франкфурт (Одер) и Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Стипендиантка на германския Бундестаг, специализирала в Свободния университет в Берлин и в Католическата медийна академия в Мюнхен. Била е репортер и редактор в регионални медии във Варна, редактор на изданията на БТА „Паралели” и ЛИК. Редактор в Портал „Култура” (kultura.bg/web) и в сп. „Култура”.

Бляновете на последния авангард. Разговор със Стилиян Йотов и Тони Николов

Бляновете на последния авангард. Разговор със Стилиян Йотов и Тони Николов

От една страна, сюрреализмът е едно от авангардистките течения, от друга обаче, в много отношения се явява като по-дълготрайно и зряло от тях със способността си да се възражда. Повечето от другите авангардистки течения имат специфични продължения (нео-, пост- и т.н.), но за сюрреализма няма нужда да слагаме такава представка. В определени моменти усещаме, че въобще не си е отишъл, че постоянно присъства. Но той изглежда най-нееднозначен и труден за разбиране. Можем да отличим почти всички други авангардни течения по едно или няколко клишета... Големият проблем е как да вместим сюрреализма не просто в историята на авангардите, а в проекта на модернизма, в голямото преобразуване на изкуството и в големите течения на мисълта през ХХ в. Всичко започва условно около 1900 г., като определящи са новата физика и самолетите, появата на радиото и телефона. Промяната във всички сфери на живота е невероятна, задават се нови координати на човешкото битие. Хемингуей казва, че разбира кубизма, едва когато за първи път лети със самолет и вижда как земята е разчертана на кубове и правоъгълници. [...]

Това, което не се вижда. Разговор с Катя Петровская

Думата „травма“ за мен е нещо статично, егоцентрично. При нас у дома винаги идваха някакви хора и аз твърде рано чух за Унгария през 1956 г., на 11 години разбрах какво се случва в Полша – приятели на моя баща ни разказаха за „Солидарност“, за протестиращите работници, срещу които насочвали водни оръдия. Много рано – на 11–12 години, научих и за Бабин Яр, имах невероятен разговор с баща ми. Мнозина мислят, че ние като евреи сме говорили само за Холокоста. Това е глупаво, говорехме за вашата и нашата свобода. [...]

Жорж Папазов и сюрреализмът. Разговор с Мария Василева

Още по време на разговорите ни в София с директора на Центъра „Помпиду“ Ксавие Рей обсъждахме, че Жорж Папазов е много повече от сюрреалист, че изкуството му излиза от твърде тясната рамка на това течение и е типично за модернизма като цяло. Въпреки че ясно си дават сметка за това, френските специалисти смятат, че за да може името му да бъде извадено от забравата, най-прекият път е през сюрреализма. Защото именно там отчетливо може да се види, че художникът е в редицата на откривателите. [...]

Все още имам надежда. Разговор с Даниел Келман

„Случаят Моландер“, последният филм на Пабст, създаден по време на Третия райх, е изгубен. Аз не само успях да го превърна в изгубен шедьовър, какъвто той вероятно не е бил, но също така успях да го пресъздам, разказвайки го сцена по сцена. Точно заради такива задачи съществуват изкуството на разказвача и жанрът на романа! Днес много творци по света, например в Русия или в Унгария, са изправени пред същата дилема като Пабст в Третия райх – да се нагодят или да замълчат. [...]