Култура / Людмила Димова
Между архива и настоящето. Разговор с Владия Михайлова
Високите гласове са гласовете, които се осмеляват. Гласове, които не се страхуват да заемат позиция, да я удържат, да пробият отвъд всекидневния шум и автоматизмите. Не търся йерархия, а дълбочина – за да повдигнеш гласа си, трябва да поемеш дъх от по-дълбоко, да активираш тялото си, да присъстваш. Тези гласове не са доминиращите – не са гласовете от мегафона. По-скоро ги свързвам с песента на китовете в океана – гласове, които звучат от дълбините, но носят послание за общност. [...]
Вутимски като нощен поет. Разговор с Андреас Третнер
През 1988 г. бях в България на световен славистичен конгрес, в програмата имаше лекция за Вутимски от един холандски учен, която раздадоха само като ръкопис. Стана ми много интересно, поръчах книгата в библиотека. През 90-те години вече знаех, че той е моят автор, но също така знаех, че никой у нас освен мен няма да се занимае с него, че имам цялото време на света. И работех много грижливо, бавно. Помня първото стихотворение от Вутимски, което преведох през 2000 г. [...]
Достъп до култура. Разговор с Диана Андреева и Янина Танева
Задаваме въпроса: „През изминалата година прочетохте ли книга? И ако да, колко книги сте прочели?“. За съжаление, проучването показва негативна тенденция – 43,6% от респондентите потвърждават, че не са прочели нито една книга. А от тези, които посочват, че са прочели, при около 56,5% това са средно около 7 книги за година. Тук все още говорим за фактора цена, книгите са скъпоструващо удоволствие за част от хората. Тези групи, които посочват, че нямат възможност да купуват книги, не посещават и библиотеки. [...]
Сгради с аура
Лиу Дзякун използва архитектурата, за да създава общност, да събужда състрадание и да повдига човешкия дух. Към знанията и технологиите, които са инструментите на архитекта, той добавя здрав разум и мъдрост. Със социална отговорност и ангажимент към традициите китайският архитект проектира образователни, културни и търговски сгради и ги интегрира в заобикалящата среда. Защото, както сам казва, „архитектурата трябва да разкрива нещо – тя трябва да абстрахира, дестилира и прави видими качествата на местните хора“. [...]