Людмила Димова

Людмила Димова е завършила българска филология във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий” и магистърската програма „Медии и междукултурна комуникация” на Европейския университет „Виадрина” във Франкфурт (Одер) и Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Стипендиантка на германския Бундестаг, специализирала в Свободния университет в Берлин и в Католическата медийна академия в Мюнхен. Била е репортер и редактор в регионални медии във Варна, редактор на изданията на БТА „Паралели” и ЛИК. Редактор в Портал „Култура” (kultura.bg/web) и в сп. „Култура”.

Завръщането на Жорж Папазов. Разговор с Мария Василева

Когато днес говорим за липсата на видимост на творчеството на Жорж Папазов, трябва да търсим причината и в незаинтересоваността на държавата да припознае името на този голям български творец. В изследването има цяла глава как е бил посрещнат в София през 30-те години, когато прави две изложби и предизвиква бурен дебат. За много хора той е извън представите какви трябва да бъдат изкуството и живописта, а други силно го подкрепят. Интересно е да се четат тези дискусии и заради отношението на българите към новото. [...]

Спасеният свят. Разговор с Ирис Волф

Живеем в свят, който е станал бъбрив, а толкова малко казва. Социалните мрежи ни изкушават да се изразяваме редуцирано и бързо, а много неща изискват време, за да ги разберем. Ние нямаме това време на съзерцание, разсъждение, преценка, вслушване. Трябва бързо да изразим мнение – дали нещо е добро, или лошо. А в света има толкова много неща „помежду“, толкова много цветове и полутонове, толкова много не знаем. Когато човек се отдръпне и наблюдава света, без прибързано да съди и оценява, възприема много повече. [...]

Антон Стайков и Свобода Цекова – Отключването на един архив

Сава Попов е една от многото забравени личности, които имат своя принос в облагородяването на българската културна среда. Има различни причини да бъде забравен, една от тях е в неспособността на обществото ни да вижда и описва по-сложни картини на живота. Това е проблем на настоящето, който впоследствие става проблем с нашите общи спомени. Зададохме си въпроса „Какъв е бил, защо е забравен?“. Привлече ни трогателното му усилие да остави следа, да остойности живота си и времето, в което е живял... [...]

Книга за Федя Филкова

Книгата е първи опит да се разгледа присъствието на Федя Филкова (1950–2020), литературно и човешко, включена е в библиотека „Присъствие“ на издателството на НБУ, която „представя критически портрети на писатели, белязали с творчеството и поведението си българската литература“ през последните десетилетия. Впрочем първото томче в поредицата е посветено на Николай Кънчев, за когото Федя казва в едно от интервютата: „Николай Кънчев е огромен поет и житейската ми свързаност с него не ми дава никакво предимство“. [...]