Култура / Людмила Димова
Българският театър през комунистическия режим
Как да се разкаже историята на театъра от периода на комунистическия режим? Две издания на фондация „Хомо Луденс“ разглеждат темата в методологически и практически план. Сборникът „Преосмисляне на театралното наследство от времето на комунизма“ е събрал текстове на участници в международната конференция в рамките на театралния фестивал „Варненско лято“ през 2023 г. Дебатът е какви методологически стратегии да се приложат, каква трябва да е историческата перспектива... [...]
Театър в апартамент
Различното преживяване започна още с лутането в тъмното между пресечките на ул. „Веслец“ – нищо общо с познатия маршрут до някой столичен театър. Влязох в двор, изкачих се по стръмни стълби до жилището под покрива, където в две стаи се играеше представлението „Лека нощ, мамо“ с режисьор Възкресия Вихърова. Не крия, изпитвах притеснение – от близостта и светлината. В креслото в дневната седеше Антоанета Петрова – в ролята на Телма, майката, и плетеше. Малкото зрители бяха насядали до нея на канапето... [...]
РЦСИ „Топлоцентрала“: две години по-късно
За първите две години от своето съществуване Регионалният център за съвременни изкуства „Топлоцентрала“ промени осезаемо културната карта на София. Вече забравихме колко отдавна се появи идеята за преустройство на изоставената топлоцентрала на НДК в Южния парк, построена през 1981 г. Сътрудничеството между група артисти от независимата сцена и Столичната община започна в 2014 г. Разговор с директора на „Топлоцентрала“ Веселин Димов и ръководителя на отдел „Визуални изкуства“ Владия Михайлова. [...]
Анселм Кифер и времето
„Анселм – шепотът на времето“ (2023) е филм на Вим Вендерс за приятеля му Анселм Кифер. Камерата следва художника в парижкото му ателие и в имението в Баржак, Южна Франция, където той създава свой свят от монументални бетонни скулптури, тунели под земята, огради, пътища, слънчогледи. Свят, в който сътворението и разрушението са едно цяло. В началните кадри виждаме Кифер да се придвижва на колело през едно от огромните халета в ателието си. Филмовият му портрет е лаконичен, почти без думи от художника. [...]