Оля Стоянова

Оля Стоянова е завършила журналистика в Софийския университет. Авторка е на осем книги – с поезия, къси разкази, роман и документалистика. Тя е носителка на награди за поезия и проза, сред които: първа награда от националния конкурс за разказ „Рашко Сугарев“ (2011), наградата „Николай Кънчев“ (2013), националната награда „Иван Николов“ (2013), както и на наградата за драматургия „Аскеер“ през 2014 г.

Повече фотография, по-малко ваканция. Разговор с Юрий Трейман

Тук отваряме друга голяма тема – за Музей на фотографията. Имаме само един в Казанлък. Всички тези архиви в един момент могат да се разпилеят. Към кого да се обърне човек в държавата, за да се намерят средства и помещение? В това отношение Казанлъшката фотографска група, която е много силна, го извоюва. Те убедиха кметицата на Казанлък да предостави едно помещение и да осигури три заплати към бюджета на общината за хора, които да работят. Музеят вече навърши десет години. [...]

Шесто чувство. Разговор с Емил Николов

За мен като фотограф е интересно да наблюдавам как времето там се променя – то е на цикли между 4 и 7 дни, както може трайно да се развали, така че да не смеете да излезете от колата си, така в рамките на един час може да се наблюдава всичко – от буря до слънце. Имах възможността да бъда почти година в Исландия – от белите нощи до тъмните дни, и всеки един сезон ми беше интересен... Измислих името „Ловецът на Севера“, защото така откривахме Севера като фотографи – в преследване на перфектните светлинни условия. [...]

Светът може да бъде по-добро място… Разговор с Рон Хавив

Винаги съм се интересувал от историята и съм искал да мога да покажа на хората моята интерпретация на случващото се. Така започнах да се фокусирам малко повече върху конфликтите и осъзнах, че ние като журналисти можем да помогнем на хората, чиито права са били нарушени, чиито животи са били погубени, да се опитаме да подобрим ситуацията. Тези неща ме накараха да се фокусирам върху конфликтите и периодите след войните, защото това е времето, когато се раждат историята и бъдещето на държавите. [...]

Ако искаш раната да зарасне…

Само седмица преди да бъде съобщена новината, че романът ѝ „Остайница“ влиза в дългия списък на тазгодишните номинации за международната литературна награда Букър, излезе най-новата стихосбирка на Рене Карабаш. „Ако искаш раната ти да зарасне, спри да бъркаш в нея“ е едно от стихотворенията, включени в поетичната книга „Някой ме вика по име“, което ясно ни подсказва колко откровена и директна може да бъде тази поезия. И в тази стихосбирка писането на Рене Карабаш е дръзко и разголващо, каквото го познаваме. [...]