Оля Стоянова

Оля Стоянова е завършила журналистика в Софийския университет. Авторка е на осем книги – с поезия, къси разкази, роман и документалистика. Тя е носителка на награди за поезия и проза, сред които: първа награда от националния конкурс за разказ „Рашко Сугарев“ (2011), наградата „Николай Кънчев“ (2013), националната награда „Иван Николов“ (2013), както и на наградата за драматургия „Аскеер“ през 2014 г.

Как се снима война? Разговор с Олександр Барон

Бях свикнал да снимам празника на живота, светлината в очите, радостта... Но не знаех как да снимам войната. Още повече че навсякъде имаше барикади и аз не знаех дали няма да навредя на някого, какво не трябва да се показва. Докато Таня Станева не ни сподели идеята за филма, който в момента снимаме и който ще снимаме до края на войната, до нашата победа. Филмът се казва „Украинска война“ и разказва за три жени от Болград, за мъжете им на фронта, за това как те помагат с каквото могат като доброволци и какво преживяват. [...]

Историческите уроци на близкото минало

Когато става дума за падането на комунизма в България, има много митове и твърде много конспиративни теории. Смятам, че падането на комунизма у нас не може да се обясни, ако се пропусне гражданската активност на хората, които излизат на първите демонстрации и правят невъзможно оставането на власт на Тодор Живков. Не оспорвам факта, че 10 ноември е някакъв вид дворцов преврат, но не съм съгласен, че това е просто инициатива на партийното ръководство под съветски натиск. [...]

Ян Паул Хинрихс – За София като литературен град

И до днес не знам защо избрах българския език. Може би защото другите студенти не правеха така и това беше един много непопулярен избор. Сега се интересувам от поезията на автори, които са били млади, когато комунистическият режим е паднал, а част от тях дори още не са били родени. За този политически свят не знаех почти нищо, защото не съм следил процесите в българската литература през последните две-три десетилетия. И когато в началото на годината започнах работа, се оказах на една съвсем непозната територия. [...]

Фотография на душите. Разговор с Денис Бучел

Само секунди имаме – това е времето, с което разполагаме. Не можеш да видиш жена, която минава с някакво кученце, да отидеш при нея и да ѝ кажеш: „Извинявайте, можете ли да минете пак, защото не успях да снимам“. Тънкостите са в това да уловиш момента. Аз гледам на това като на калейдоскоп и избирам да хвана най-красивите за мен моменти. Уличната фотография е като пауза – една пауза в града, в която ти създаваш история. Вече от всеки фотограф зависи каква история създава – повърхностна, дълбока, смешна… [...]