Оля Стоянова

Оля Стоянова е завършила журналистика в Софийския университет. Авторка е на осем книги – с поезия, къси разкази, роман и документалистика. Тя е носителка на награди за поезия и проза, сред които: първа награда от националния конкурс за разказ „Рашко Сугарев“ (2011), наградата „Николай Кънчев“ (2013), националната награда „Иван Николов“ (2013), както и на наградата за драматургия „Аскеер“ през 2014 г.

Сценарии за бъдещето

„Писането за сцената несъмнено е опасно. Всяка дума се движи по острието на нож. Всяка дума може да убие и да спаси смисъла. „Червеният кръст на сцената“ е самото разпъване на човека в един свят, който той е сътворил и за който му се иска да поеме отговорност“, пише в предговора на тази книга Цвета Софрониева. Тя е авторка на над 20 книги с поезия, проза и драматургия, пише на български, немски и английски, ученичка е на Бродски и носителка на наградите „Адалберт фон Шамисо“, „Клиф Бекър“ и „ПЕН Америкън“. [...]

Тишината на фотографията. Разговор с Валерий Пощаров

За мен вдъхновението означава да изпитваш любопитство, да искаш да разбереш нещо, а то да ти въздейства до степен, в която да провокира твоята жажда да си там. То е като влюбване. И мисля, че благодарение на една фотоенциклопедия човек може наистина да открие нови теми и да види какво авторите преди нас са направили по тях. Как различните изразни средства могат да бъдат използвани, за да се изгради една и съща тема. И ние стъпваме на стабилни основи, изградени преди нас... [...]

Смелостта да бъдеш раним

Смелостта да бъдеш откровен и раним – това е тихата сила на тази много лична книга, която Росица Чернокожева пише в продължение на няколко години. „Психотерапевтичен роман(с)“ е и личен дневник, и психоаналитичен текст. „Поех риска да бъда уязвима и да бъда себе си. Дали печеля, или губя – не знам. Но знам, че не мога да постъпя другояче – няма да бъда себе си“, пише тя. Дълги години е асистентка в Института за литература на БАН, работи в полето на литературата, психоанализата и психодрамата, авторка е на няколко книги. [...]

За едната снимка. Разговор с Йордан Симеонов

Има два типа нагласи при снимането. Ние сме фоторепортери и винаги сме с т.нар. реактивна нагласа, да реагираме на външен дразнител. Дълги години живяхме в комфорта да създаваме фотографии, на които се обръща внимание и тук, и в чужбина. Аз хванах края на този период. Той започва след Втората световна война, когато фотографията е силна медия и има своето място в обществото. Това е едната нагласа – реагираш на външни събития, фотографиите ти да получават обществено внимание и възнаграждение под някаква форма. [...]