115 публикации
Оля Стоянова
Култура / Оля Стоянова
Сценарии за бъдещето
26.05
2025
„Писането за сцената несъмнено е опасно. Всяка дума се движи по острието на нож. Всяка дума може да убие и да спаси смисъла. „Червеният кръст на сцената“ е самото разпъване на човека в един свят, който той е сътворил и за който му се иска да поеме отговорност“, пише в предговора на тази книга Цвета Софрониева. Тя е авторка на над 20 книги с поезия, проза и драматургия, пише на български, немски и английски, ученичка е на Бродски и носителка на наградите „Адалберт фон Шамисо“, „Клиф Бекър“ и „ПЕН Америкън“. [...]
Тишината на фотографията. Разговор с Валерий Пощаров
22.04
2025
За мен вдъхновението означава да изпитваш любопитство, да искаш да разбереш нещо, а то да ти въздейства до степен, в която да провокира твоята жажда да си там. То е като влюбване. И мисля, че благодарение на една фотоенциклопедия човек може наистина да открие нови теми и да види какво авторите преди нас са направили по тях. Как различните изразни средства могат да бъдат използвани, за да се изгради една и съща тема. И ние стъпваме на стабилни основи, изградени преди нас... [...]
Смелостта да бъдеш раним
23.03
2025
Смелостта да бъдеш откровен и раним – това е тихата сила на тази много лична книга, която Росица Чернокожева пише в продължение на няколко години. „Психотерапевтичен роман(с)“ е и личен дневник, и психоаналитичен текст. „Поех риска да бъда уязвима и да бъда себе си. Дали печеля, или губя – не знам. Но знам, че не мога да постъпя другояче – няма да бъда себе си“, пише тя. Дълги години е асистентка в Института за литература на БАН, работи в полето на литературата, психоанализата и психодрамата, авторка е на няколко книги. [...]
За едната снимка. Разговор с Йордан Симеонов
23.03
2025
Има два типа нагласи при снимането. Ние сме фоторепортери и винаги сме с т.нар. реактивна нагласа, да реагираме на външен дразнител. Дълги години живяхме в комфорта да създаваме фотографии, на които се обръща внимание и тук, и в чужбина. Аз хванах края на този период. Той започва след Втората световна война, когато фотографията е силна медия и има своето място в обществото. Това е едната нагласа – реагираш на външни събития, фотографиите ти да получават обществено внимание и възнаграждение под някаква форма. [...]