Оля Стоянова

Оля Стоянова е завършила журналистика в Софийския университет. Авторка е на осем книги – с поезия, къси разкази, роман и документалистика. Тя е носителка на награди за поезия и проза, сред които: първа награда от националния конкурс за разказ „Рашко Сугарев“ (2011), наградата „Николай Кънчев“ (2013), националната награда „Иван Николов“ (2013), както и на наградата за драматургия „Аскеер“ през 2014 г.

Жажда за нови места. Разговор с Радослав Свирецов

Искам да снимам природа, пейзажи, диви животни – там, където човекът няма намеса. Избягвам да включвам хора в кадрите ми и не снимам много портретна и улична фотография. Предпочитам природата, защото тези пътувания ми помагат емоционално и чисто психически. До момента съм бил в около 15 държави и малката цел, която си поставяме със съпругата ми всяка година, е да посетим четири нови страни. Стараем се да не повтаряме, да откриваме нови места. Това не е лесно, тъй като дестинациите стават все по-далечни. [...]

Хората на София. Разговор с Вихрен Георгиев

Целта е да предадеш нещо с една снимка – тя да предизвика емоция, да ни накара да се замислим, да поискаме да променим нещо. Дразня се на масовото навлизане на фотографията в социалните мрежи – всичко се прави за събиране на лайкове, да се тупаме в гърдите какви големи фотографии сме. Не сме. Всеки може да снима ето тези дървета. Но с каква цел го прави? Защо подсилваме цветовете и ги превръщаме в нереални? Това опошлява самата фотография като изкуство. Хората спират да ценят истинската фотография. [...]

Голяма драма за една комедия

Дали е остаряла пиесата „Човекът и оръжията“? Вероятно. Аз самата не знам дали щях да гледам спектакъла, ако не бяха събитията пред театъра. Но точно тези сблъсъци направиха гледането задължително. Защото оттук нататък вече не говорим за спектакъла и пиесата, а за онова, което се случи пред Народния театър. Вероятно и затова голяма част от протестиращите бяха изненадани по-късно, че са се изправили срещу една романтична комедия, а не срещу опасна пропаганда, която застрашава българския дух. [...]

Усещане за 90-те. Разговор с Евгени Димитров

Този дух на 90-те беше много смел и креативен, въпреки че има хора, които твърде много оплакват онези години. Не съм ги усетил по този начин. Имаше ентусиазъм и много неща се получаваха бързо. Раждането на „Булфото“ стана в една пицария наблизо. С моя съученик и приятел Явор Янков пиехме бира и рисувахме на салфетки някакви велики планове. Бяхме първите, които в България качваха и предлагаха агенционна фотография през интернет. По онова време все още се налагаше да обясняваме какво е интернет. И нещата започнаха. [...]