Култура / Оля Стоянова
Граматика на фотографията. Разговор с Борислав Борозанов
Не мога да кажа, че търся история, но търся съзерцание, едно чувство, което кореспондира с мен – все едно снимам собствения си живот. Това е като автопортрет, който се движи във времето. Човек намира всички неща сам в себе си. Другите неща, които е научил, са технически и са просто като инструменти. Специално повествованието не ме интересува много. Мисля, че това човек трябва да го остави в кинематографията. Във фотографията трябва да търсиш своя свят и да имаш диалог с природата, със света, с нещата около тебе. [...]
София като град на паметта. Разговор с Лиляна Караджова
Преди четири години с Димитър Стоянович решихме да направим проект за София, който да има и исторически, и художествен план. Минахме през много различни варианти – мислехме за старите къщи на София, за някои интересни улици, както и за отделни квартали. Започвайки да работим, стигнахме до една оригинална техника на заснемане, която използва ръчния транспорт на филма в аналогова камера и позволява различни локации да бъдат поставяни заедно. Това ни позволи да преорганизираме града в тематични улици. [...]
Станислав Бояджиев: „Майка ми снимаше живота“
Румяна Бояджиева е родена в село Цар Асен, Поповско, учи във фотографското училище в София. Работи за сп. „България“, а със създаването на Българската телевизия постъпва там и до смъртта си през 1992 г. ръководи фотоотдела. Има много изложби и награди, а през 1966 г. нейна снимка става плакат и е на корицата на каталога на World Press Photo. Носителка е и на наградата на водещото европейско изложение Photokina в Кьолн. Включена е в книгата „Големите фоторепортери на България (1960–1989)“ на Цветан Томчев. [...]
Как се подрежда хаос
Олга Токарчук пише „Стаята“ преди трийсетина години – през 1989 г., и не е трудно да се открият автобиографичните моменти в трансформациите на героинята: „Свалям и екзотичния си език, странното си име, умението да схващам вицове, мимическите бръчки, любовта към непривични за това място ястия, паметта за незначителни събития и заставам гола в тази розово-бяла престилка, сякаш тутакси съм нахлузила морска пяна. И от този момент целият втори етаж е мой“. В онези години полската писателка наистина работи в хотел... [...]