106 публикации
Оля Стоянова
Култура / Оля Стоянова
Мълчанието на снимката. Разговор с Добромир Иванов
22.11
2021
Всички онези новини и събития, които снимаме всеки ден, нямат претенцията да бъдат изкуство. Но пък имат документална стойност, защото ние следваме ритъма на деня и това се документира. Когато след години извадиш архива си, можеш да видиш как всичко се е променило. Това постоянно снимане ни позволява да видим процесите – как някои герои на днешния ден си тръгват, как се появяват нови лица. Позволява ни да гледаме на живота като на фотографска лента, която се разгръща пред нас. [...]
Липсва усещането за изненада. Разговор с Александър Мануилов
21.10
2021
Първият ми проект като драматург беше „Вавилонската кула“ с Огняна Серафимова. Показахме го в рамките на Пражкото квадринале през 2007 г. Беше визуален пърформанс и моята работа се състоеше в това да измислим как статични визуални елементи да се подредят – значещо, плавно и ярко – в разказ. Питаха ме искам ли да сложа и думи, аз реших, че няма нужда. Оставихме го верен на първоначалната му природа – да действа само с образи (и звук), понеже двигателят и сърцето на проекта бяха сценографите и техните визии. [...]
Разширяване на личния свят. Разговор с Владо Донков
21.10
2021
Фотографията ме намери още когато бях на 14 години. На 15 вече започнах работа в рекламна агенция. Вероятно това беше причината да започна да бягам, за да се занимавам с фотография. Тогава в България нямаше такова нещо като професионална outdoor фотография. Но помня една случка – бях на 19 години, намирах се в Родопите, валеше силен дъжд, а аз стоях под една стряха и в онзи момент нещо ми светна, че с това искам да се занимавам. Просто видях един пейзаж в главата си, който много исках да заснема. [...]
Годината на скръбта
27.09
2021
„Скръбта се оказва място, което никой не познава, преди да се озове там“, пише американската писателка Джоун Дидиън (род. 1934 г.) в края на тази трудна и много лична книга. „Годината на магическото мислене“ излиза през 2005 г. На 30 декември 2003 г. Дидиън губи съпруга си – писателя Джон Грегъри Дън, и една година работи върху тази книга, посветена на загубата. Една дълга година ѝ е необходима, за да приеме, пък и за да признае пред себе си, че смъртта е неумолима и окончателна. [...]