Оля Стоянова

Оля Стоянова е завършила журналистика в Софийския университет. Авторка е на осем книги – с поезия, къси разкази, роман и документалистика. Тя е носителка на награди за поезия и проза, сред които: първа награда от националния конкурс за разказ „Рашко Сугарев“ (2011), наградата „Николай Кънчев“ (2013), националната награда „Иван Николов“ (2013), както и на наградата за драматургия „Аскеер“ през 2014 г.

Изкуството и социалната кауза. Разговор с Лидия Върбанова

Днес изкуствата излизат все повече извън съответните организации и зали. Вече има опера и на езерото, има театър в гората и изкуството приема различни институционални форми, за да съществува. От една страна, това беше предизвикано от пандемията, но има значение и това, че зрителят днес иска да отиде и в парка, за да се разходи, и да гледа театър. Затова новите концепции са свързани с това, че изкуството трябва да отиде при зрителите, а не само обратното – те да влязат в залата. [...]

Усещане за природа. Разговор с Гергана Петрова

Във фотографията никога не ме е интересувало дали нещо е суперостро на фокус, или колко тонове на сивото имам. Винаги ми е било по-важно една фотография да носи емоция. За фотографиите, които не са на фокус, мисля, че това е нещо, което ми остана от живописта. Лентата дори ми дава малко повече възможности да пресъздам това усещане – сякаш е нарисувано с четка. Но когато успея да направя нещо средно между картина и фотография, това е страхотно удовлетворение. [...]

От три култури. Разговор с Габриела Хаджикостова

Аз много исках да уча актьорско майсторство за мюзикъл и това беше причината да замина за Будапеща. Започнах да се занимавам с драматичен театър, но тъй като съм немска възпитаничка, много отдавна се интересувах от Бертолт Брехт и Вайл. Харесва ми самоиронията на Брехт, той е многопластов. Геният на Курт Вайл е в това, че с музиката си подплатява много силно текста и така се получава силно послание. Ненапразно го наричат най-големия театрален композитор на ХХ век. [...]

Болка и пречистване. Разговор с Веселка Кунчева

За мен пандемията беше като една малка смърт. Всички знаем, че страхът от смъртта преминава през няколко етапа – минаваме през гнева, през смирението, през опита да се договорим с който и да е над нас да не ни се случи. Аз преминах през същите процеси. Стигнах до усещането, че просто ме няма, защото ние сме творци, хора, които се занимават с изкуство, ние се изразяваме и дишаме чрез изкуство. И когато ти забранят да се докоснеш до това изкуство, ти ставаш просто парче плът и нищо повече. [...]