108 публикации
Оля Стоянова
Култура / Оля Стоянова
Загадката на несъвършения кадър. Разговор с Константин Вълков
25.04
2021
Камерата ми е стара и няма автоматичен режим. Но днес изобщо не мисля за настройките. Не съм и най-добрият фотограф по отношение на редактирането на фотографиите след това, а може би и не трябва да бъда. Защото си мисля, че тези малки несъвършенства или по-скоро – истината, представена по този начин, е много по-ценна, отколкото всичко да бъде изгладено и кадрирано, както трябва, да последния детайл. Защото накрая се появява нещо, което не е реалният живот. [...]
Животът като река
25.04
2021
Приятелства и раздели, научни теории и книги, университети, болници и лаборатории, роднини и колеги, Лондон и Ню Йорк, Амстердам и Сан Франциско – автобиографичната книга „В движение. Един живот“ на британския невролог и писател Оливър Сакс събира наистина всичко. Това е историята на един любопитен ум, който така и не се научава да си почива. И ако Хосе Ортега-и-Гасет пише, че „истинската история на човек е история на странстванията на неговото внимание“, то книга като тази са доказателство за това. [...]
Смяната на името. Разговор със Здрава Каменова
25.04
2021
Идеята за спектакъла „Назови ме с моето име“ дойде от актрисата Наталия Цекова, с която сме работили и преди това заедно – направихме „Цигански колела“. А в основата на „Назови ме с моето име“ са истински истории на жертви и свидетели. Тези разкази са събрани от немския езиковед от български произход проф. Христо Кючуков и асистентката му Сибел Солак. Двамата събират истории, разказани на турски, ромски и български, от хора, преживяли възродителния процес. Има истории, които предизвикват усмивка, други – насълзяват. [...]
Лица и памет. Разговор с Фелия Барух
22.03
2021
Обикновено снимам хора. Не ме влекат местата и е много странно, че това място ме привлече да го снимам. Има много интересна енергия в „Аушвиц“, наистина силна енергия, която не знам дали съм успяла да пресъздам във фотографиите. От една страна, това е машина – музей, от друга страна – трябва да го има това място, то трябва да бъде посещавано, защото не бива да забравяме какво се е случило. Още повече че има и хора, които отричат Холокоста. Но когато отидеш на това място, то те удря брутално. [...]