108 публикации
Оля Стоянова
Култура / Оля Стоянова
Георги Кожухаров: Търся истории, не кадрите
23.10
2020
Аз не търся кадри, аз търся истории. Намирам история, която на мен да ми е любопитна, а след това и начин да я разкажа. Много рядко се е случвало да няма начин да отида някъде и да отразя дадена история. Последното по-интересно нещо, което снимах, беше остров Сокотра в Йемен, който се смята за едно от най-изолираните и недостъпни места на Земята. Достъпът за журналисти там е абсолютно забранен, но с Румяна Христова успяхме да стигнем нелегално с товарен кораб и се представихме за студенти по антропология. [...]
Монтен и отговорите на нашите въпроси
23.10
2020
Сара Бейкуел проследява въпросите, които Монтен сам си е задавал. Пише не само за колебанията, през които преминава философът през своя живот, не само дава исторически контекст, но и не спира да ни демонстрира колко актуални са възгледите му днес. „Не берете грижа“ – това бил най-ефикасният му антидот срещу страха от смъртта. Природата има свой собствен ритъм – осланяйте се на него, казвал той. И подобно на древните мислители, „учел хората как да се изразяват добре, да живеят пълноценно и да умрат достойно“. [...]
Стефка Борисова: Фотографията е общуване
22.09
2020
Фотографията е и общуване. Не мога да снимам, без да имам някаква връзка с обекта. Давам си сметка, че толкова много ценя фотографията, че не мога така евтино да боравя с нея. За мен фотографията наистина е много важна, помага да оценя неща, които съм пропуснала. Не само като свидетел на нещо, което се е случило като исторически момент, а и на нещо, което ти е убягнало като отношение. Фотографията е начин да балансирам с нещата, които се случват с мен. И по този начин се раждат снимките. [...]
Усещане за непринадлежност
21.09
2020
След „Бягството на заека“ през 1996 г. и „Граници на забавяне“ през 2013 г. „Голямо червено слънце, самотни електрически светлини“ е третият сборник с разкази на Пламен Антов, познат преди всичко като поет и литературен историк. Една книга, която следва посоката, начертана още с първите разкази преди повече от двайсет години. Сигурно това не е случайно, защото Пламен Антов отбелязва, че историите в сборника са писани успоредно с другите му книги с разкази. [...]