Култура / Брой 6 (2979), Юни 2021

С Ана Батева и Стефан Здравески разговаря Оля Стоянова

Те са съоснователи на независимото арт сдружение SPAM studios. Занимават се с продуциране не само на театрални представления, но и на концерти, творчески работилници, изложби. Стефан Здравески е музикант, роден в Македония, участвал е в майсторските класове на Милчо Левиев и Крейг Бейли. Ана Батева е театрален режисьор, също родена в Македония, завършила НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, позната със спектаклите „Всичко на масата“ по Чарлз Буковски с номинация за Икар 2017 за главна мъжка роля на Васил Дуев, „Буре барут“ по Деян Дуковски, „Кокошка“ по текстове на А. П. Чехов и Николай Коляда с номинация за Аскеер 2019 за главна женска роля за Василена Винченцо, „Мечтата на Наташа“ с награда Икар 2021 за дебют за актрисата Поля Йорданова. От почти две години двамата са в трупата на Габровския театър, но алтернативната дейност на SPAM studios продължава. В началото на тази година беше премиерата на най-новия им спектакъл – „Утерус“, по текст на Деян Дуковски. Режисьор на спектакъла е Ана Батева, музиката е на Стефан Здравески, с участието на Валерия Върбанова и Марин Джишев.

Какво наложи създаването на това независимо сдружение?

Ана: След завършването ми получих доста откази от директори на театри. А в мен се зараждаше творческа енергия, която никак не ми даваше спокойствие. Затова нямаше как да седя и да чакам, ами трябваше да си намеря поле за изява. Пък и може да се каже, че имах няколко доста безуспешни и болезнени срещи с директори тук и в Македония, пред които нямаше как да остана безразлична. Учена съм да не си затварям очите пред несправедливостта и самозабравилата се некомпетентност.

Стефан: Факт е, че в държавните институции все още се срещат директори, които си мислят, че могат изцяло да контролират развитието на младите. Подобни случвания тогава бяха главният бушон, който гръмна в нас. Затова и представлението „Кокошка“, с което дадохме началото на това алтернативно пътуване, бе с такава тематика.

Това ли е адекватната форма, която да позволи на независимите артисти да работят върху проектите, които са им важни?

Ана: Чакането някой да ти даде „зелена светлина“, за да работиш, за мен е пагубно. А и работата със съмишленици е в пъти по-продуктивна, отколкото тази „по задължение“. Но въпросната свобода изисква много по-голяма отговорност. Ако не си подготвен за това, няма да издържиш на напрежението.

Стефан: Много от идеите, „непробвани“ и нови, които се предлагат, не са достатъчно атрактивни за мениджърите в държавните театри. Което е нормално, защото по-голямата част предпочитат известни актьори и лесно смилаеми представления. Такова е положението в държавните театри на Балканите. Жалко е, че държавните институции не могат да разберат, че можем да си бъдем взаимно полезни. От наша страна – свежа енергия и вряла кръв, от тяхна – съвсем малка подкрепа.

Промени ли се средата за тези три години, откакто съществува сдружението?

Стефан: Напоследък се създадоха доста сдружения. Тази тенденция предлага различен тип театър и много нови лица, които заслужават вниманието. Все по-често се появяват артисти, с които можеш да говориш на един език. Средата се променя към по-добро.

Ана: За тези три години доста сценични пространства станаха достъпни за алтернативни представления. Оказва се, че има много неизразходвана творческа енергия, която търси изява. Това е страхотно и мотивира!

Приличат ли си условията за работа на независимите артисти на Балканите?

Стефан: На Балканите нещата са много подобни. Независимите творци винаги са били неглижирани за сметка на щатните артисти. В Македония напоследък също се създадоха много сдружения, които решават да действат „срещу вятъра“, и това несъмнено ще доведе до революция.

Ана: Липсата на пространство за репетиции навсякъде е голям проблем. Аз разбирам, че днес всичко се свежда до пари и че залите трябва по някакъв начин да се издържат, но има безумни наеми, непосилни за един независим творец. Затова искам да благодаря на Камелия Хатиб и Ники Литов от I AM Studio, които съдействаха за осъществяването на спектакъла „Утерус“.

Промениха ли се плановете ви заради пандемията?

Ана: Въпреки че плановете се промениха, 2020 г. бе повече от успешна. В най-голямата пандемия участвахме на пет международни фестивала, спектакълът „Кокошка“ получи две награди, а успяхме да реализираме и „Мечтата на Наташа“ в продукция на Габровския театър. И започнахме работата върху „Утерус“, представление, което обобщи в голяма степен цяла година, прекарана в пандемия, социална дистанция, а оттам и във вглеждане в себе си.

Разчитахте ли на подкрепа в периода, когато театрите бяха затворени?

Ана: Предвид пандемията беше невъзможно да разчитаме на финансова подкрепа. Търсехме спонсори, но се оказа невъзможно. За „Утерус“ обаче получихме подкрепа от ИМКА-Габрово, които безвъзмездно ни предоставиха тяхното пространство за репетиции. Това е огромно съдействие, тъй като нямаме установено наше място.

Каква би била адекватната форма на подкрепа за независимите артисти не само по време на пандемия, а по принцип?

Стефан: В много градове и общини има пустеещи и необитавани пространства, за които трябва да се положат усилия да бъдат съживени.

Ана: Най-голямата подкрепа би било отдаването на място. Все си мисля, че има начин това да се случи и с държавна подкрепа. През 2019 г. имах възможността да представя работата на SPAM studios на Вахтанговски фестивал за театрални мениджъри в Москва, където имах късмета да се докосна до работата на директорите на най-големите държавни (и не само) театри в Русия. Там всички до един поощряваха колаборациите и партньорствата, в това число и сътрудничеството с независими артисти. По техни изчисления след подобни партньорства в пъти се е увеличило посещението в театралните салони.

Пиесата „Утерус“ не е първият текст на Деян Дуковски, по който работите. Този текст дава ли ви свобода за интерпретация?

Стефан: Свободата за интерпретация идва от екипа, който стои зад спектакъла, като започнем от Деян Дуковски. Неговите текстове са поставяни навсякъде по света и самият той е доста отворен за импровизация и творчески търсения. Той е наистина един жив паметник на културата в Македония.

Ана: Този текст сам по себе си дава възможност за интерпретация, предвид абстрактния план, който можеш да тълкуваш по свой начин. Познаваме лично Деян, а това допринася по-добре да разберем неговия свят. Пък и това е четвъртото ни представление по негова пиеса. На репетициите на „Балканска“ в Охридския театър той беше плътно до нас през целия процес и вече ни има абсолютното доверие. Това определено ми дава крила.

Как избирате текстовете, върху които да работите?

Ана: Текстовете избираме спрямо вълненията и терзанията, повлияни от общественото ни обкръжение. Изключително много се радвам, че сме имали късмета да се докоснем лично до самите автори. Защото Деян Дуковски и Николай Коляда определено ще останат в историята – те я пишат с творбите си. И отговорността пред самите тях е още по-голяма, а това на мен лично много ми допада. Чувството за отговорност, което неизбежно влияе на качеството на самото представление, а публиката, малко или много, усеща това.

Кои са вашите теми – онези проблеми, които бихте искали да изследвате и върху които да работите?

Стефан: Темите, които ме привличат, са човешките отношения и взаимодействия, световната криза, заплахата за всичко човешко и естествено, истинската и елементарна простотия и халтура, която ври и кипи във всички нас.

Ана: Аз винаги гледам да черпя от „тук“ и „сега“, като търся нужния контекст. Тъй като за мен е от изключително значение „какво казвам“ и „защо го правя“. Определено ме занимава пътят на младия артист днес, търсещ свое място под слънцето. Бунтуващият се човек като че винаги се прокрадва в моите представления, но и малкият човек, борещ се със статуквото на живеенето.

Останаха ли неизпълнени задачи през сезона?

Стефан: Много планове се отложиха във времето, но пък на тяхно място застъпиха други. През юни ни предстои работа в Македония върху „Старицата от Калкута“ с Независимия театър „Златен Елец“, а искаме да реализираме и „Лачена чанта“ от Екатерина Броникова.

Ана: Искаме да направим и втората част на „Мечтата на Наташа“ – „Аз победих“, също от Ярослава Пулинович. През март 2022 г. пък предстои да осъществим петдневна работилница за творческо писане с Деян Дуковски, проект, който чакаме с голямо нетърпение.