Култура / Брой 6 (2979), Юни 2021

След сборниците с разкази и новели „Итанесиес“ и „Автобиография на един труп“ на Сигизмунд Кржижановски, сега излиза още една книга на „незабелязания гений“, както сам се определя авторът. Преводът отново е дело на Даря Хараланова, която се е заела със задачата да представи пред българската публика текстовете на родения в Украйна рускоезичен писател от полски произход.

Сигизмунд Кржижановски (1887–1950) освен труднопроизносимо име има и трудна съдба като писател. Той е също драматург, философ, преподавател по теория на литературата, казва за себе си, че е известен точно с това, че никой не го познава. През живота си не успява да публикува нищо повече от няколко новели и есета и затова по-голяма част от текстовете му започват да излизат след смъртта му.

„Тези две повести (става дума за „Странстващото „Странно“ и „Спомени за бъдещето“) Кржижановски никога, нито веднъж, не се опитва да публикува, за разлика от опитите по отношение на четирите други споменати новели – опити, които впрочем са безуспешни. Било му е ясно, че публикуването им в Съветския съюз през 20-те и 30-те години на миналия век би го поставило в смъртна опасност. „Без метафори“, пише в предговора на сборника „Спомени за бъдещето“ литературоведът Вадим Перелмутер през 2020 г.

Тъкмо Перелмутер открива Сигизмунд Кржижановски за света – той попада на архива му, събира го и прави всичко възможно, за да бъде творчеството на този „незабелязан гений“ публикувано и една несправедливост да бъде поправена. Защото, както Перемутер отбелязва – Кржижановски се подготвя за своя литературен дебют много дълго, близо двайсет и пет години. „Търсил съм и не намерих в познатата ми история на литературата подобен случай на осъзната, последователна, едновременно емоционална и трезва подготовка за писателското поприще, продължила повече от две десетилетия в очакване на вътрешен сигнал: време е“, пише Перелмутер.

Сигизмунд Кржижановски обаче сякаш се ражда на грешното място и в грешнотото време, защото идването на Октомврийската революция слага край на надеждата му, че ще може да се занимава само с писане, пък и че ще бъде публикуван.

Има опасност историята на Кржижановски да измести фокуса на внимание от творбите му към неговата личност, а това не бива да се случва. Защото текстовете на Кржижановски сякаш са изпревалили времето си. Той сам определя своя писателски метод като „експериментален реализъм“ и в разказите и новелите му реалистичното описание на действителността често се пропуква от фантастичното. Притчите му са причудливи и изненадващи, а езикът стегнат, но в същото време и изключително поетичен на места. Някои от темите, които го занимават, са свързани с пътуване във времето, други – с изследване на детството или загубата на човешкото, но при всички случаи са стъпили на здравата и сигурна почва на реализма дори когато мишените от разказа „Мишените настъпват“ – тези плоски войници от стрелбището, нарисувани с ярки бои върху снадени криво-ляво дъски, тръгват в боен ред срещу армията.

„Ето вече втори месец съм в зоната на страха. Някак веднага се загубих в безредието от къртичи тунели, тесни траншеи, зигзази на окопи, изпъкнали над земята гърбици на землянки, преплетени навсякъде жици и сиви хора, които еднакво се навеждат към земята, с еднакъв блясък на тристенно стоманено острие в еднаквите очи“, пише Кржижановски в новелата „Чуден човек“.

В третия сборник, който излиза на български език, са включени новелата „Странстващото „Странно“ и повестта „Спомени за бъдещето“, за които Вадим Перелмутер говори. А добрата новина е, че дори след тези три сборника, все още има какво да очакваме от творчеството на Кржижановски и може би тази колекция, в превод на Дария Хараланова, ще продължава да се допълва.