Култура / Брой 1 (2984), Януари 2022

Разговор с проф. д-р Лидия Върбанова, която ръководи магистърската програма по мениджмънт в сценичните изкуства и индустрии в НАТФИЗ

Появи ли се ново поколение арт мениджъри в творческите индустрии и какво е то?

Те са на 20–35 години, поколението, което се ражда с новите технологии. Тези хора успяват да видят света по различен начин, работят с публиките по различен начин и са много по-фокусирани в това да изграждат технологии, свързани с дигиталната среда. Освен това те са много бързи във вземането на решения и обичат да рискуват. Имат много по-изразен предприемачески профил и мислене от предишното поколение. Контактуват с хора по целия свят и смятат, че глобализацията е това – да можеш бързо и лесно да се свържеш с някого от Сингапур или Монголия, ако е необходимо.

Как се променя представата за културен мениджър?

Понятието „арт мениджър“ се появява в края на 70-те години на ХХ в. и по-скоро е свързано с администрацията. В някои страни арт мениджърът е свързан с пазарите, с продажбата на изкуството, с предприемачеството и новите бизнес модели. В други части на света повече с държавната администрация, с подкрепата на културата от страна на държавата и с разработването на културната политика. Зависи от модела, по който една страна се развива, и откъде идва подкрепата за култура – дали работи на пазарен принцип, или държавата се намесва пряко или непряко в подпомагането на творчески организации.

Какво се случва в България днес?

Днес изкуствата излизат все повече извън съответните организации и зали. Вече има опера и на езерото, има театър в гората и изкуството приема различни институционални форми, за да съществува. От една страна, това беше предизвикано от пандемията, но има значение и това, че зрителят днес иска да отиде и в парка, за да се разходи, и да гледа театър. Затова новите концепции са свързани с това, че изкуството трябва да отиде при зрителите, а не само обратното – те да влязат в залата. Това променя целия модел и културният мениджър трябва да е посредникът, който да знае как да търси и как да намира иновативни форми. От друга страна, се промени и самото взаимодействие между онлайн и офлайн технологиите, а това означава, че един нов културен мениджър трябва да познава онлайн средата, да знае как да използва социалните мрежи и всички форми на промотиране на един творчески продукт.

Новите технологии са изключително важни, но това, което се случи през последните две години покрай пандемията, показа че трябва да се търсят нови форми на сътрудничество офлайн. Какви могат да бъдат те?

Трябва да обърнем повече внимание на партньорството в тези нови технологии, защото нашите творчески организации са все още откъснати от останалите, които до голяма степен развиват нови дигитални технологии като виртуална реалност, мобилни технологии и неща, които ние може да ползваме, но трябва да ги познаваме и да имаме партньори в тези среди – не само в областта на IT технологиите, но и партньори, свързани с опазването на околната среда, социалните въпроси, здравеопазването.

Тази година присъствах на ваш семинар, част от програмата на Международния куклено-театрален фестивал за възрастни „Пиеро“ в Стара Загора, затова ми е интересно как изглежда този фестивал през очите на специалист по арт мениджмънт?

Това е изключително събитие в няколко аспекта. Единият е, че този фестивал, заедно с други културни институции като например Държавна опера – Стара Загора, успя да вдигне културното ниво и видимостта на града. Другото е, че екипът, който работи за фестивала, както и екипът в самия театър, а също и доброволците са много мотивирани. Всяка година успяват да привличат професионалисти, които доказват, че талантът е фокусът на всяко изкуство. Друг аспект е, че този фестивал има постоянна аудитория, която се развива и непрекъснато расте. А това още веднъж потвърждава маркетинговите принципи, че една добре работеща творческа организация трябва да разчита предимно на своите постоянни аудитории. И последно – този фестивал е много добър катализатор за развитието на местната икономика, защото, когато публиките дойдат, те потребяват допълнителни и периферни услуги и продукти и така подпомагат развитието на бизнеса в града.

Има ли достатъчно подобни добри примери у нас?

Моят опит е както в България, така и по света. Тогава, когато има изключителни таланти, а в България ги има, когато виждаме иновативно мислене и действие, си даваме сметка, че изкуството е свързано с нещо, което е световна глобална тенденция. Посланието е много важно. Понякога артистите се съпротивляват, когато се акцентира върху това, че изкуството в XXI в. трябва да има социална цел – те казват, че се опитват да търсят и решават социални проблеми, за да могат да спечелят проект при кандидатстване, защото такива са изискванията. Но социалните аспекти не са свързани само с това един проект да бъде подкрепен, изкуството наистина трябва да има социално значение и социална кауза, защото иначе губи своята социална функция в XXI в. Днес едно изкуство трябва да бъде признато от аудиториите и трябва да бъде гледано, да бъде купувано, за да може да съществува и един артист да бъде професионалист. „Професионален артист“ означава, че някой го гледа, оценява и плаща за това.

Казахте „вижда“, а тук е важна и ролята на културния мениджър, който трябва да направи продукта видим. Това случва ли се достатъчно добре у нас?

Не можем да сравняваме една страна с друга, защото всички те са много различни по много параметри – политически, социални, икономически, исторически, културни. В България започнахме академичното образование за арт мениджъри в началото на 90-те години и продължаваме в няколко висши училища с бакалавърски, магистърски и докторски програми. Едно от тях е НАТФИЗ. Както видяхте, лектори на този семинар бяха две от семестриално завършилите програмата студентки. Опитваме се да даваме път на новото поколение арт мениджъри, но също така и на консултанти, лектори, модератори, за да могат да предават този опит и да продължават напред, тъй като те живеят в абсолютно нова обществена, социална и дигитална среда. Работя в НАТФИЗ вече три години и виждам, че студентите, които завършват нашата програма, прилагат на практика това, което учим, и най-важното – щастливи са от това, което се случва в техния професионален живот.

Как се справят младите хора с този език, понякога тежък и административен, на който се пише за културни политики?

Това е също един от акцентите на нашата програма. Работим със студентите да могат да разбират културната политика и стратегии, като прочетат един официален документ на ЮНЕСКО, на Европейския съюз, на Министерството на културата. И да могат да го преведат на езика на практиката, защото един документ, свързан с културната политика, колкото и скучно да изглежда, определя рамките, според които всички ние в тази област функционираме.

Парадокс ли е, че за тази година и половина, в която светът беше затворен, потреблението на култура се е увеличило?

Да, това се случи в абсолютно всяка страна и особено в страните, където хората използват повече дигиталните технологии и интернет. И това доказа, че наистина творчеството и изкуството заемат голяма и важна част от нашето всекидневие. Докато бяхме изолирани в домовете си, ние стриймвахме музика, гледахме филми, четяхме онлайн. Огромна част от големите музеи, галерии и библиотеки отвориха колекциите си за глобалните потребители. Видяхме мюзикъли и сценични спектакли, които иначе никога може би нямаше да видим поради това, че са скъпи и са далеч. Тази т.нар. демократизация на културата се случи. Това, което обаче трябва да разберем всички ние като зрители и потребители, е, че тази ситуация беше форсмажорна. Културата не е безплатна. Зад всяко от тези големи творчески постижения и произведения, които светът видя, се крие изключителен човешки труд, талант, енергия, средства. Неправилно е да кажем: „Творците ни го предоставиха безплатно“. Не, това не беше безплатно, а беше споделено и достъпно за известно време. Ние, публиката, трябва да продължаваме да подкрепяме изкуството и творците. Ако сме си купили билет за представление и то е отменено заради пандемични ограничения, да не го връщаме обратно. Ако видим бутон „подкрепете ни“ на уебсайта на творческа организация – да не го подминем. Ако имаме шанс да купим произведение на приложното изкуство за подарък, да го направим. Ако ни се гледа филм – да го свалим от интернет, като си платим за това. Защото зад всички тези творчески продукти стоят огромна колективна енергия и индивидуални таланти, които, за да оцелеят и се развиват, имат нужда от своята аудитория.

Въпросите зададе Оля Стоянова

Проф. д-р Лидия Върбанова ръководи магистърската програма по мениджмънт в сценичните изкуства и индустрии в НАТФИЗ, има опит като преподавател, изследовател и мениджър в над 60 страни. Създателка е на няколко национални и международни образователни програми в областта на мениджмънта на изкуствата и творческите индустрии, както и на първата академична програма в това направление в България. Носителка е на Европейската награда за преподавателска дейност Драган Клайч. Тя е регулярен гостуващ професор в Катедрата по културна политика и управление на ЮНЕСКО в Университета по изкуствата в Белград, Sibelius Academy в Хелзинки и University of Hassan II, Мароко