Култура / Брой 1 (2984), Януари 2022 / Тема на броя

Карикатурата и свободата. Разговор с Чавдар Николов

Началото на карикатурата е още през XVI век! Първата формулировка за карикатура е на Анибал Карачи. Той казва, че пътят на карикатуриста, както и на художника, е да покаже истината. Единият го прави с перфектна визуализация, другият – с перфектна деформация. Отначало карикатурата е игра на изкуство заради самото изкуство. Игра в ателиетата – желание да се пошегуваш, да покажеш, че някой има голям нос. Традицията на класическата политическа карикатура възниква по-късно и тя е пряко свързана с възможностите на печата. Големият бум настъпва, когато литографията навлиза в отпечатването на вестниците. Това е средата на XIX в. Но още преди това на сцената излизат британците, които отварят широко вратата за политическата карикатура. В началото е Джеймс Гилрей (1757–1815), който рисува Наполеон неистово, постоянно и безпощадно. Има едно свидетелство от французин, посетил по онова време Лондон, който вижда огромно струпване на много хора и си мисли, че раздават храна на бедни. Каква била изненадата му, когато разбира, че те си купуват „пресни“ гравюри на Гилрей, сиреч карикатури на Наполеон. [...]

Хванали Езоп за брадата. Разговор с Генчо Симеонов

Не чета нещо специално, не търся съвет от някого, който да ми помага. Вътре в мен ври нещо и хоп, изскача, без да го знам как. И става карикатура. Повечето от карикатурите ми се раждаха, без да съм ги търсил. Появяват се, както се появяват пилетата. Квачката ги снася, топли ги, мъти ги… И готово. Докато имам колеги, които се вдъхновяват от други хора на изкуството, учат се от тях, заимстват. Не съм заимствал от никого. От началото до края. Търсил съм си моя хумор, който като че ли е по-бамбашка. [...]

Българските карикатуристи пред „Народния“ съд

Между 10 септември и 10 ноември 1944 г. са арестувани художниците Райко Алексиев, Никола Танев, Александър Добринов, Константин Щъркелов, Борис Денев, Константин Каменов и Александър Божинов. С изключение на Райко Алексиев, те се намират в Централния затвор в компанията на писателите Димитър Талев, Змей Горянин и Дамян Калфов. Тъй като понякога са в една и съща килия, художниците документират на някаква попаднала хартия затворническото си битие. Ал. Добринов е в особено положение. [...]