Карикатурата и свободата. Разговор с Чавдар Николов
Началото на карикатурата е още през XVI век! Първата формулировка за карикатура е на Анибал Карачи. Той казва, че пътят на карикатуриста, както и на художника, е да покаже истината. Единият го прави с перфектна визуализация, другият – с перфектна деформация. Отначало карикатурата е игра на изкуство заради самото изкуство. Игра в ателиетата – желание да се пошегуваш, да покажеш, че някой има голям нос. Традицията на класическата политическа карикатура възниква по-късно и тя е пряко свързана с възможностите на печата. Големият бум настъпва, когато литографията навлиза в отпечатването на вестниците. Това е средата на XIX в. Но още преди това на сцената излизат британците, които отварят широко вратата за политическата карикатура. В началото е Джеймс Гилрей (1757–1815), който рисува Наполеон неистово, постоянно и безпощадно. Има едно свидетелство от французин, посетил по онова време Лондон, който вижда огромно струпване на много хора и си мисли, че раздават храна на бедни. Каква била изненадата му, когато разбира, че те си купуват „пресни“ гравюри на Гилрей, сиреч карикатури на Наполеон. [...]