Днес като че ли пак идва времето на музиката на Йохан Себастиан Бах. Когато бях в Швейцария през втората половина на 80-те години, ми казваха: „Ние след войната свирехме само Бах“. Така беше и когато учех при Иржи Рeйнбергер в Прага, а после и в София след 1974 г, когато залите бяха пълни. След това дойде този „охолен“ живот и Бах отиде малко встрани, музиката за орган също. Но в днешните времена, които са много сериозни и страшни, Бах се завръща. Неговата музика утешава и променя хората... Бах става отново актуален след един полувековен период на секуларизъм благодарение на епохалното, но с доста съкращения изпълнение на „Матеус Пасион“ от младия Менделсон през 1829 г. в Берлин. Но камерната и концертната музика на Бах винаги са звучали. Лудвиг ван Бетовен е владеел цялото Добре темперирано пиано и е учил контрапункт при Йохан Георг Албрехтсбергер, но концертната зала вече е изместила църковното музициране и органа; тогава дори и Missa solemnis се е изпълнявала в концертната зала. Но в ескиза на Десетата симфония на Бетовен има темата BACH. Бетовен е нарекъл Бах океан, а не поток, и той продължава да струи в целия романтизъм и в модерна, прескачайки границите на новия век – в цигулковия концерт на Албан Берг и в оркестрациите на Арнолд Шьонберг и Антон Веберн. [...]
