Деян Статулов

Деян Статулов е кинокритик и сценарист. Завършил е НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, специалност „Телевизионно кинознание и драматургия“. Сценарист и редактор на телевизионни предавания и формати. Има над 250 публикации в областта на филмовата критика и история. Филмов коментатор в предаването „Като на кино“ по bTV. Главен асистент в Института за изследване на изкуствата при БАН.


За морала и правото. Разговор с Веселин Диманов

​„На сложните въпроси няма прости отговори, това е ясно“, казваше Кристиан. Бих добавил, че всяко поколение има своите лидери, формулира своите идеи чрез тях, има своите надежди и търси правилната методология към изграждането на един справедлив свят. Кристиан Таков е една от тези ярки личности. Тази негова енергия – да обединява и да дава, без да търси – е причината да се впусна да правя филм. Вярвам, че този филм и опознаването на личността на Кристиан Таков може да вдъхнови много млади хора в България. [...]

Непостигнатата вътрешна свобода. Разговор с Димитър Коцев-Шошо

Моят филм е само един детайл от многопластовата история на Веселин Бранев – многопластова, каквато е всяка човешка съдба. В случая тази съдба е имала своя съвършен летописец – самия Бранев. Той гледа навътре в себе си и навън към обществото с погледа на ироничен интелектуалец. Но този поглед често е изпълнен с тъга по изгубената или никога непостигната вътрешна свобода. Това е тема, която силно го вълнува и която трябва силно да вълнува и нас, защото е една от най-сериозните пречки пред развитието на България. [...]

Големият залог

Майсторите в киното не се интересуват от хазарта като обикновено житейско събитие, а по-скоро като фон, повод, провокация. Правят разрез на обществото, на отделния индивид, на сложните взаимоотношения между героите, поставени в критична ситуация. Цяла една вселена разкрива Мартин Скорсезе в „Казино“, за да надникнем в задкулисието на престъпния свят и душите на героите в него. Бари Левинсън пък героизира образа на създателя на Лас Вегас в „Бъгси“. Киното създава легенди. Дори и когато разказва за игрите на късмета. [...]

В света на дистопията. Разговор с Теодор Ушев

Когато зададеш правилата на играта в началото, играещият знае как да се ориентира. Затова нашият филм започва с игра – филм във филма, разлика в стиловете. Казваме в началото – тук всичко е възможно, всичко е измислица. Затова избягвахме реализма, искахме да оставим усещането за „илюстрация“ през цялото време. Този филм е комикс. Характерите са оставени като комиксови персонажи, студени… Декорите, осветлението, всичко. Имаме дори условността на „балончетата“ за диалога. Както и визуалната звуковост… [...]