Доц. д-р Деян Статулов е ръководител на сектор „Екранни изкуства“ в Института за изследване на изкуствата при БАН. Има над 400 публикации в областта на филмовата история и критика. Бил е водещ, редактор и сценарист на телевизионни предавания и формати. През годините е работил като филмов наблюдател в БНТ, Nova и bTV. От 2022 г. преподава история на българското и световното кино в Театрален колеж „Любен Гройс“ в София. Автор на книгите „(Не)възможната свобода“ (2022), „(Пре)поръчани филми“ (2023) и „Между два кадъра“ (2024). Отличен е за оперативна критика (2022) и за книга (2024) с наградата „Васил Гендов“ на Съюза на българските филмови дейци. Носител на Наградата на София за 2024 г. в категорията „За критика и журналистика в областта на културата“. Води рубриката „Кино и преход“ в предаването Култура.бг по БНТ. Член е на Европейската филмова академия и на Съюза на българските филмови дейци.
Култура / Деян Статулов
Вътрешният ритъм на актьора. Разговор с Параскева Джукелова
В киното най-хубавото е, че изхождаш от собствения си вид, глас и поведение. Колкото по-естествен си, толкова по-убедителен си за зрителя. Ролите, които съм приемала, обикновено са ми пасвали. Имала съм и случаи, в които режисьор ми е казвал, че съм много добра, но просто не съм подходяща за конкретния образ. Това може да е разочароващо, но е част от професията – понякога не става дума за талант, а за това какво излъчваш и дали пасваш на персонажа. [...]
От цялото към детайла. Разговор с Ванина Гелева
Ние, сценографите, започваме работа от общата концепция и стигаме до най-малкия детайл – до лъжичките. Пространствените решения, цветността, стилистиката на филма минават през нас. Разбира се, това се случва в екип – с режисьора и оператора. В един момент всички тези решения се събират в общата концепция на филма. Но първоначалното проучване е изключително важно. Документалното и визуалното проучване отнема два-три месеца след запознаването с текста. После започва проектирането... [...]
Между театъра и киното
„Гергана Кофарджиева беше причината изобщо да започна този филм. Десет години не бях снимал... Когато започнахме да репетираме „Портрет на една мадона“ в „Сфумато“, си помислих, че ще бъде грях да не направя филм с нея. Тя имаше способността да насища сцената с присъствие – по начин, който не може да се режисира... И най-важното: тя беше пълноценен партньор – и като актриса, и като човек.“ Деян Статулов разговаря с Димитър Сарджев за неговия пълнометражен дебютен филм „Приказка за майка и син“ [...]
Импровизация с предварителната подготовка. Разговор с Веселин Христов
Мисля, че операторът трябва да е гъвкав и да се съобразява с филма, който снима. Иначе има опасност с режисьора да снимате различни филми. Резултатът от това ще бъде изображение, което няма да е вярно на филма. Това научих в движение. За всеки филм трябва да бъде намерен визуалният стил, в който да бъде разказан. Тогава изображението става органична част от него. И според мен тогава изглежда, че филмът е добре заснет. Защото е вярно заснет спрямо драматургията и емоцията, която трябва да се покаже. [...]