Деян Статулов е кинокритик и сценарист. Завършил е НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, специалност „Телевизионно кинознание и драматургия“. Сценарист и редактор на телевизионни предавания и формати. Има над 250 публикации в областта на филмовата критика и история. Филмов коментатор в предаването „Като на кино“ по bTV. Главен асистент в Института за изследване на изкуствата при БАН.
„Сцени от живота на една актриса“ е телевизионен филм, главните герои на моя филм са актриса и режисьор, затова във филма има много кино- и литературни препратки, а на места и директни цитати. Животът на двамата е доминиран от техните „занимания“ с изкуство и това също допринася за непълноценното изграждане, а след това и за разпадането на връзката им. В моите „сцени“ се разказва за взаимоотношенията между жена и мъж и разпадането на тяхната връзка. [...]
В българското кино от последните двайсет години са създадени стотици филми – игрални, документални и анимационни. Разбира се, игралното кино най-бързо и лесно стига до публиката. При другите видове кино контактът със зрителите е ограничен. На фестивала в Пловдив през 2019 г. Златен ритон за анимация получи филмът „Дърво от желязо“ на Андрей Цветков по сценарий на Слав Бакалов. Като изключим една прожекция в Дома на киното, този прекрасна творба не получи показа, който заслужаваше, в кината или по телевизията. [...]
Съмнявам се, че ще се върнем към старите времена. Тревожа се зрителят да не загуби желание да гледа филми на голям екран. Самите киносалони също са в незавидна ситуация, а някои вече са на ръба на фалита. Предстои ново завъртане на целия процес от производството до разпространението на филми в една съвсем нова ситуация. Не мисля, че хората ще се откажат от киното, по-скоро имам опасения, че голяма част от тях ще открият комфорта на домашното гледане на филми, което ще намали интереса към големия екран. [...]
Една от водещите съвременни концепции в развитието на културата в Европа е насочена към публиката. Възможностите в киното са различни, като една от тях е диференцираният филмов показ. Неговият смисъл е да отдели конкретен филм или явление (панорама, ретроспектива) извън общия кинопоток. Филмът и неговите автори да бъдат представени извън контекста на масовия и комерсиален репертоар. Този подход дава възможност за създаване и възпитаване на определен тип публика с ясно подчертани интереси към киното... [...]
