Деян Статулов

Деян Статулов е кинокритик и сценарист. Завършил е НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, специалност „Телевизионно кинознание и драматургия“. Главен асистент в Института за изследване на изкуствата при БАН. Има над 250 публикации в областта на филмовата критика и история, автор на книгата „(Не)възможната свобода. Идеологическата цензура в българското кино (1948–1989)“. Сценарист и редактор на телевизионни предавания и формати. Филмов коментатор на предаването „Преди обед“ по bTV. Носител на наградата за оперативна критика Васил Гендов на СБФД за 2022 г.

 


Пропаганда и страх. Разговор със Светослав Овчаров

Историята, уви, се пише от победителите. След влизането на Червената армия в България тя пише историята ни. Ние в продължение на много десетилетия я преписваме. Доколкото „победителят“ е полуграмотен, то и онова, което ни се предлага като „историческа канава“ за препис, е пълно с „правописни грешки“ и откровено отсъствие на съгласуване по род и число. Това не е история, а пропаганда. Пропагандата, съчетана със страх, е родила историческите клишета, които възпитават поколения българи. [...]

Изкушението на биографичния филм

Големият чилийски документалист Патрисио Гусман казва, че „страна без документални филми е като семейство без семеен фотоалбум“. Ако разгледате програмата или каталога на някой документален фестивал от последните години като тазгодишното издание на „Златен ритон“ („Гладиатор“, „Малката маркиза“, „Гео Милев в лабиринта на времето“, „Авантюристът“ и др.), дори с бегъл поглед прави впечатление силното присъствие на биографични филми, посветени на конкретни личности. [...]

С изострени сетива. Разговор с Христо Петков

Каквото и да прави един актьор, колкото и добър да е в превъплъщаването си в различни образи и роли, не може тотално да избяга от себе си. Няма значение какво играе и колко далечни един от друг са образите, винаги нещо от самия него присъства в интерпретацията. Колкото и да се стремиш да си някой друг, има нещо подсъзнателно, което те свързва с персонажа, който пресъздаваш. Не мисля, че то отнема от силата на образа. Напротив, прави го твой, защото го разграничава от начина, по който друг актьор би подходил към ролята. [...]

Киното и политическият подиум

„Независимо какви са заплахите за демокрацията и свободата, независимо колко токсична е атмосферата или колко някои хора тероризират нас и обществата ни – знаете, че имаме проблем с крайната десница – никога няма да приемем това за нещо нормално.“ Думите, с които актьорът Самуел Финци откри Филмовия фестивал в Берлин преди две години, звучат все по-актуално. От самото начало провеждането на „Берлинале“ в разделения на окупационни зони град е трябвало да даде политически знак, да бъде „витрина на свободния свят“. [...]