Култура / Брой 3 (3006), Март 2024

„Киното на Европа – това са нашите колективни сънища, истории, сегашно и бъдеще. То отразява нашата дълбока идентичност.“ С Мира Сталева, изпълнителен директор на София Филм Фест и член на Борда на Европейската филмова академия, разговаря Деян Статулов

Как и защо беше създадена Европейската филмова академия и какво значение има за киното на континента?

Европейската филмова академия (ЕФА) се създава в не толкова далечната 1989 г., след връчването на първите Европейски филмови награди през 1988. Манифест за създаването на тези награди подписват Федерико Фелини, Вим Вендерс, Бернардо Бертолучи, Душан Макавеев, Ингмар Бергман, Тео Ангелопулос, Ричард Атънбъроу и други талантливи европейски режисьори. Този манифест е в защита на европейското кино, на неговата многообразност и изключителност, на необходимостта то да бъде съхранено и да достигне своите публики. Основната цел на ЕФА е да подкрепя талантите в областта на киното и да се стреми те да получат разпознаваемост и признание, за да стигне европейското кино до най-различни публики. Киното на Европа – това са нашите колективни сънища, истории, сегашно и бъдеще. То отразява нашата дълбока идентичност. Всяка година се раздават награди за най-добър филм, най-добър режисьор, актриса, актьор, оператор, сценарист, музика и много други. Успоредно с това ЕФА осъществява много проекти, които имат за цел да развият публиката и особено младата публика.

Колко е важно присъствието на български представител в Борда?

Официално се срещаме няколко пъти през годината, неофициално почти всеки месец, а ако има спешни въпроси, се чуваме всеки ден. Бордът работи за визията и стратегията, чрез която тази визия може да се достигне. Как искаме да изглежда европейската филмова индустрия, как да отличим представителите за изключителни постижения, как да се развие интерес към това изкуство в по-младата публика. Важно е да се чува гласът на експерти от малките държави, които нямат огромна по численост, солидна като инфраструктура и успехи индустрия, а имат съвсем други проблеми. Важно е, че сме разпознати сред колегите от цяла Европа.

По какъв начин работата и решенията на ЕФА влияят на процесите в българското кино?

Доколкото сме част от европейската общност, всичко, което се случва в Академията, влияе. Има значение разпознаването на българските таланти и филми, тяхната фестивална кариера, достигането до публики извън България, има значение обратната връзка на експерти. Като българска кинообщност ние също имаме отговорност към това доколко сме отворени към развитие и следване на утвърдени международни стандарти. Летвата ни трябва да е поставена високо.

На фона на цялата европейска филмова индустрия как се представя и позиционира българското кино?

Българските филми са разпознати и всяка година български филми се селектират на някои от най-големите филмови събития: Кан, Венеция, Берлин, Локарно, Сан Себастиан, Сънданс, Торонто и много други. България е активна като продуцент и става още по-разпознаваема с участието на различни таланти. Ето в момента Крум Родригес е номиниран от Американската асоциация на операторите за работата си във филма „Гражданина светец“, който е българска миноритарна копродукция с Грузия. На тазгодишния Берлинале беше представен и гръцкият филм „Аркадия“, който е копродукция с България. Българското кино пътува по света и в повечето случаи има многобройна публика! И стигаме до темата с българската публика и българското кино, една обширна тема, защото нашата публика не познава собственото си кино. В страни от същия калибър като Сърбия и Чехия националните филми са следени и гледани, ние имаме много още да работим и имаме нужда от адекватна журналистика и критика. Също така и от киносалони и платформи.

Преди месеци колеги от американската филмова индустрия стачкуваха, като едно от основните им искания беше защита от мощното навлизане на изкуствения интелект. Как този проблем се решава в Европа?

Този проблем все още не се решава така активно в Европа. Американската индустрия е много силна и организирана, знае как да защитава интересите си. На следващото издание на Sofia Meetings ще говорим и за плюсовете, и за заплахите, идващи от изкуствения интелект, в света на киното.

Въпреки увеличения бюджет за българско кино и новоприетия правилник за дейността на Националния филмов център, отново сме в криза – блокират се сесии в НФЦ, има съдебни дела, конфликти между различни гилдии. Каква е вашата рецепта за преодоляване на тези драми?

Мисля, че е дошло време за скок – да се създаде система с помощта на експерти и тя да защитава принцип, а не интереси. Гилдиите се въртят около интереси, а не около принцип. Ние всички сме в една лодка и за всички има място. Трябва да се обединим около визия и стратегия. Визия за това къде искаме да бъдем като общност и стратегия за това как да го постигнем. Обединена визия за това какво е кино с висока художествена стойност, в което се инвестират публични средства, и комерсиално кино. Визия за това как да развиваме талантите си, от какво имат нужда те и визия за разпространението на българското кино – в страната и извън нея. Приемане и признаване на експертност! Стратегия за развитие на публиката – това също е ключов въпрос, който засяга цялата филмова общност.

Започва новото издание на София Филм Фест. Какво ново, какво вехто и какво има назаем в програмата?

Нови са филмите и талантите, които ще открием. Заставаме зад едни от най-добрите филми, преминали през големите фестивали в последната година: игрални и документални. В България не може да се види невероятното документално кино, което се показва по света, и не случайно в последните две години документални филми спечелиха големите награди във Венеция и Берлин. Аз ще препоръчам All of us strangers’, La Chimera, Perfect Days, Soundrack du Cup D’Etat – този филм току-що спечели наградата в Сънданс, и ще оставя всеки да открие своите вдъхновения в програмата ни. Вехти са киносалоните – това е с намигане. Назаем – взели сме от откритията на колеги програматори от цял свят, за да може и нашата публика да сподели световно кино.

Специален гост ще бъде легендата на европейското и германско кино – Маргарете фон Трота. Как се спряхте на нея?

Маргарете фот Трота с основание е наричана „водеща сила“ на движението „Ново немско кино“ и е една от най-значимите режисьорки феминистки в света. Искаме да срещнем българската публика с една така ярка режисьорка, която е част от голямата история на европейското кино. Маргарете фон Трота е първата жена, която получава наградата Златен лъв за филма си „Оловно време“. На фестивала ще можете да видите последния ѝ филм, Ингеборг Бахман – пътуване в пустинята“ (2023), посветен на връзката между австрийската поетеса и писателка Ингеборг Бахман и швейцарския драматург и писател Макс Фриш. В главната роля е изключителната актриса Вики Крийпс. Наградата на София за изключителен принос в киното ще бъде връчена на Маргарете фон Трота.

Какво да очакваме от новото издание на Sofia Meetings и кога български филм, подкрепен от тази платформа, ще получи международно признание с награди от водещи фестивали по света?

Sofia Meetings е едно от малкото международно утвърдени професионални събития в цял свят. От Sofia Meetings са започнали филми като „Смъртта на господин Лазареску“ на Кристи Пую, проекти на Корнел Мундруцу, Ясмила Збанич, Алексей Герман, Иля Хржановски, Алваро Брехнер, Лили Хорват, Толга Карачелик, Деа Кулумбегашвили, Тинатин Кайришвили, Леван Когуашвили, Бурхан Курбани, Стефан Арсениевич, Кристиан Мунджиу, Адриан Ситару, Камен Калев, Кристина Грозева и Петър Вълчанов, Светла Цоцоркова, Драгомир Шолев, Тонислав Христов, Зорница София, Светослав Драганов, Милко Лазаров, Надежда Косева, Илиан Метев, Ралица Петкова, Мина Милева и Весела Казакова, Константин Божанов, Андрей Паунов и много други таланти. Всъщност почти всички български филми в последните 20 години са стартирали като проекти или works in progress и голяма част вече са спечелили международно признание и награди по света, в селекции в Кан, Венеция, Берлин, Сан Себастиан, Локарно, Торонто, Карлови Вари, Варшава и много други реномирани световни събития. Над 350 международни експерти като продуценти, инвеститори, sales agents, дистрибутори, селекционери са част от събитието. Sofia Meetings е и първото събитие в Европа, което обърна внимание на immersive media – VR, transmedia. Тази година отново ще имаме фокус върху трансмедията и гост ще е Мишел Рейяк, който е основател на конкурсната програма за ВР на фестивала във Венеция и неин основен селекционер заедно с Лиз Розентал, тя е била наш гост преди години. Ще обърнем внимание и на изкуствения интелект, и на много други важни въпроси, които са свързани с индустрията.

Мира Сталева е родена в Пловдив. След като завършва образованието си по теология и психология, тя се присъединява към екипа на София Филм Фест от самото начало. Сега е изпълнителен директор на фестивала и ръководител на копродукциония пазар Sofia Meetings, както и един от програматорите на фестивала. Тя е и част от „Арт Фест“, продуцентска, дистрибуторска и изложбена компания със седалище в София. Наскоро бе преизбрана в Борда на Европейската филмова академия.